От началото на XV век в историята на Западна Европазапочва преходна ера, която създава своя собствена блестяща култура. По това време започва крахът на феодала и развитието на капиталистическата система: луксозни градове в Италия се развиват, едно след друго се случват най-големите исторически открития - огнестрелни оръжия, началото на книгопечатането, картографията и географията като научни дисциплини. В математиката се въвеждат символични обозначения, медицинската химия продължава развитието си в познанието за химичните явления на човешкото тяло и изучаването на лекарства. Астрономията постигна голям успех по това време, Васко да Гама отвори морския път към Индия, Колумб намери Америка, а Магелан доказа сферичността на земята, като тръгна на първия си кръг по света.
Най-важното откритие обаче в този моменте свалянето на диктатурата на църквата, формира се нова философия на Ренесанса и именно това послужи като особен тласък за разцвета на културата. Феодалният аскетизъм на призрачния свят е бил завинаги погребан при нови тенденции, в основата на които е бил антропоцентризмът на философията на Ренесанса. Един разумен човек сякаш се събуди от дълъг сън и беше готов да твори за доброто на своята Родина, неслучайно в този момент се осъществява творческото формиране на най-големите италиански поети от онова време: Петрарка, Еразъм от Ротердам, Рабеле, Бокачо.
Философията на Ренесанса се е формирала подповлияни от най-великите хора от онова време, талантливи художници, архитекти и скулптори дадоха своя принос за развитието на новата империя. Леонардо да Винчи посвещава най-добрите си произведения на своето величие - Homo sapiens. Като автор на ненадминатите La Gioconda и Тайната вечеря, той оказва огромно влияние върху естетическите принципи на Ренесанса. Платната на Микеланджело Буонароти не са били по-малко мощни по онова време, те, подобно на неговите скулптури, възвишават духовната и физическата красота на човек, огромния му вътрешен потенциал. В същото време се формира нова архитектура на възраждането, която достига невиждани висоти, поради широтата на полета на творческата мисъл.
Цялата философия на Ренесанса е напоенапризнаване на човек като независим човек и утвърждава правото му да проявява своите способности и свободно личностно израстване. Първият етап на Ренесанса се проведе като свободно мислене, противопоставено на духовното господство на църквата и средновековната схоластика. Древното философско наследство се овладява и възстановява изцяло, философските училища се откриват отново, така че неоправдано да бъдат забравени през Средновековието. Творбите на големите антични философи - Платон и Аристотел - са освободени от схоластичната обвивка и преосмислени. Философията на Ренесанса вече не изисква аскетизъм, покаяние, подчинение на волята на Бог, а напротив, прославя всяка инициатива в областта на творчеството и личностното развитие. Желанието да се постигне власт над собствената съдба вече не са феодални или дори християнски идеи, а семената на нова буржоазна система.
Особено място във философията на Ренесансазаема Николай Кузански, за разлика от други хуманисти, той отделя огромен период от време на математиката и естествознанието и дори създава специална посока във философията на онова време - християнски натуралистичен пантеизъм. Концепцията на това учение е, че Бог съществува в света, а светът съществува в Бога и тъй като Бог е абсолютно безкраен и безграничен, това означава, че светът също е безкраен и всяка граница в него може да бъде пресечена безпрепятствено. Следствието от това учение е голяма революция в мирогледа на европейците, геоцентричната картина на развитието на Вселената се срива и започва нов етап в развитието на философията и науката на Ренесанса.
