Ако някой погрешно вярва, че методологиятанаучните знания са необходими само на учените и няма да са полезни в ежедневието, което означава, че той просто още не е разбрал, че с негова помощ човек може много бързо и ефективно да се ориентира в голямо разнообразие от проблеми. Разбира се, изучаването на методологията не е достатъчно лесно, но щом я усвоите, веднага започвате да гледате на света с напълно различни очи. Заслужава да се отбележи, че този метод отдавна се използва интуитивно от животни и деца и доста ефективно. Но щом започнем да свързваме методите с това съзнание и започнем да разпитваме всичко, целият експеримент продължава на случаен принцип.
Тогава защо се нуждаем от научната методологиязнания? Мистиците твърдят, че интуицията е достатъчна, за да познаем живота, но това далеч не е така. Интуицията може да ни привлече в такава джунгла, че човек може лесно да мисли за себе си като за великия Месия и да вярва, че самият Бог му говори. Напълно възможно е да се предаде от поколение на поколение значението на определена церемония, която отдавна е загубила своята актуалност, но вярата в нея все още е жива. Сляпата вяра много често е пълен абсурд, защото животът ни тече и се променя, което означава, че заедно с него се променят и човешките истини, които преди това се смятаха за непреклонна.
Правейки първите стъпки в живота, човек започваразберете, че светът не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед. Методологията на научното познание с помощта на основни принципи ви позволява да разлагате целия прекрасен свят по рафтовете, но тя е доста различна от псевдонауката по своите основни принципи и методи. Истинският метод служи като вид компас за човек, който тепърва навлиза по пътя, което позволява да се избегнат много сериозни грешки. Ф. Бейкън нарича този метод лампа, показваща пътя на пътешественика в тъмнината, но той вярва, че не може да се разчита на голям успех, като се върви по грешния път. От своя страна Декарт се нарежда сред методите на точни и прости правила, спазването на които ви позволява да разграничите истинското учение от фалшивото.
Методологията на научното познание има много общос немската класическа и материалистична философия, която разработи диалектически метод на материалистична и идеалистична основа. Проблемите на методологията и метода заемат важно място в днешната западна философия, особено в тези на нейните направления като философия на науката, позитивизъм, структурализъм, аналитична философия. Всеки от методите е, разбира се, необходимо и важно нещо, но не бива да се стига до крайности и да се преувеличава или подценява стойността му. В края на краищата е напълно ясно, че е невъзможно да се превърне методът в някакъв универсален главен ключ, с помощта на който е възможно да се направят различни научни открития.
Всеки метод може да бъде безполезен, акоизползвайте го не като насочваща нишка, а като готов шаблон за промяна на факти. Логиката и методологията на научното познание не могат да бъдат ограничени само от научни и философски рамки, те могат да бъдат разглеждани само в широк социално-културен контекст. Това означава, че на този етап от развитието е необходимо да се вземе предвид мощната връзка между науката и производството. Във всеки случай е ясно едно, че само съзнателното прилагане на методи може да направи резултата по-рационален и ефективен. От ХVІ век методологията се използва не само във философията, но и във физиката, химията и дори в историята.
Ефективността на този или онзи метод е многозависи от методите на нейното приложение, освен това в този случай нейното съдържание, дълбочина и фундаментален характер на теорията са от голямо значение. За да може резултатът да надмине всички очаквания, е необходимо да сме сигурни, че предметът на научното познание не е просто отделен предмет, той е и част от цялостната картина на света, която непрекъснато се променя и подобрява.
