Проблема познания в истории философии имеет голяма стойност. Такива мислители като Юнг и Кант допринесоха най-много за неговото изследване. Всяка човешка дейност е някак свързана със знанието. Това е способността да ни направи това, което сме сега.
Проблеми на знанията по философия
Стоит начать с того, что под познанием понимается целенасочено активно картографиране на заобикалящата реалност в човешкия ум. В хода на този процес се разкриват неизвестни досега аспекти на битието, а не само външната, но и вътрешната страна на нещата, които са изложени на изследванията. Проблемът с познанието във философията е важен и поради това, че човек може да бъде не само субект, но и свой обект. Това означава, че хората често се учат сами.
В процеса на учене стават известнинякои истини. Тези истини могат да бъдат достъпни не само за предмета на знанието, но и за някой друг, включително за следващите поколения. Предаването се осъществява предимно с помощта на различни видове материални носители. Например, с помощта на книги.
Проблемът на знанието във философията се основаваче човек може да научи света не само директно, но и косвено, като изучава нечия работа, работа и т.н. Образованието за бъдещите поколения е важна задача за цялото общество.
Проблемът с познанието във философията се разглежда сразлични гледни точки. Става дума за агностицизъм и гностицизъм. Гностиците за знания, както и тяхното бъдеще, изглеждат доста оптимистично. Те вярват, че човешкият ум рано или късно ще бъде готов да научи всички истини на този свят, който сам по себе си е познаем. Границите на ума не съществуват.
Проблемът на знанието във философията може да бъдеот друга гледна точка. Реч за агностицизма. Агностикът в по-голямата си част са идеалисти. Мислите им се основават на вярата, че или светът е твърде сложен и променлив, за да бъде познат, или че човешкият ум е слаб и ограничен. Това ограничение води до факта, че много истини никога няма да бъдат разкрити. Няма смисъл да се стремим да знаем всичко наоколо, тъй като е просто невъзможно.
Сама по себе си науката за познанието се нарича епистемология. В по-голямата си част тя се основава именно на позициите на гностицизма. Нейните принципи са следните:
- историцизъм. Всички явления и обекти се разглеждат в контекста на тяхното формиране. Както и незабавно възникване;
- творческа дисплейна дейност;
- конкретност на истината. В крайна сметка истината може да се търси само при определени условия;
- практика. Практиката е дейност, която помага за промяна на света и на самия човек;
- диалектика. Става дума за използването на нейните категории, закони и т.н.
Както вече споменахме, в знанието предметът ечовек, който е надарен с достатъчна причина, способен да овладее и използва арсенала от инструменти, подготвени от предишни поколения. Субектът на знанието може да бъде наречен самото общество като цяло. Трябва да се отбележи, че пълната стойност на човешката познавателна дейност може да бъде само в рамките на обществото.
Обектът на знанието е обкръжениетосветът, или по-скоро онази част от него, към която е насочен интересът на познаващия. Истината е идентично и адекватно отражение на обекта на знанието. В случай, че отражението е неадекватно, познаващият ще получи не истината, а заблудата.
Само познание может быть чувственным либо рационално. Сетивното познание се основава директно на сетивата (визия, допир и т.н.) и рационално - на мислене. Понякога излъчват знания също интуитивно. Те говорят за него, когато успява да разбере истината на несъзнателно ниво.
