Методологичните основи на психологията саобект на спорове сред теоретиците в продължение на много години. И ако в експерименталната част научните изследвания все още се основават на теоретична основа, то в приложната работа наличието на такава основа не е очевидно.
Проблемът е, че всекипсихологическата посока установява свой собствен концептуален апарат. Така че методологията на психологията в практическата работа е доста неясна.
Нека се опитаме да разберем дали има принципи, които обединяват различни области на практическа работа с хората.
Основният фокус на всеки подход за предоставянепсихологическата помощ на човек е да работи с житейски проблеми. Следователно има смисъл да се разгледа теоретичната основа на консултирането в този пример.
Психолог-консултант, в каквато и посока да е тойпридържал се в работата си, не забравяйте да използвате само онези понятия, които са му ясни. Това означава, че методологичните принципи на консултирането задължително предполагат дефиницията на житейски проблем.
Психолози и психотерапевти от всички краищаразединени в своите възгледи, съгласни са, че житейският проблем е преди всичко сложна емоционална негативна ситуация, при която човек се сблъсква с трудности при задоволяване на вътрешните нужди. Това се проявява в несъответствието между стремежите, желанията, целите и реалните възможности за тяхното постигане.
Всички търсим изход, лек за премеждия,мислим как да улесним и улесним живота. Въз основа на методологичните основи на психологията, или по-скоро на принципа на субективността, можем да приемем, че няма едно правилно решение за всички хора. И всеки търси изход по свой начин, вземайки решения въз основа на своите психологически характеристики. Всеки избира изход от проблемна ситуация, която е приемлива за него.
И така, вторият принцип, който се използва от много психолози, е принципът на субективност или индивидуален подход към всеки човек.
Има толкова техники и стратегии за работа с хора и техните житейски проблеми, колкото са психологическите школи.
Това е така, защото разбирането на тематапсихологията е коренно различна при различните подходи. Представителите на поведенческото направление виждат човешкото поведение като свой предмет. Теченията, възникнали съвсем наскоро, наречени нови културно-психологически подход, обявяват душата за обект на психологията. Има и други гледни точки. Така че изборът на работна техника ще се определя от всеки подход по свой начин, в зависимост от субекта. И тук едва ли е възможно да се намери единна основа.
Например, ако разглеждаме психологията като науказа душата, тогава житейските проблеми ще се възприемат като възможност душата да стане по-съвършена и следователно работата с тях ще върви не според принципа на преодоляването, а от гледна точка на откриването на нови качества в себе си, благодарение на което задачата може да бъде решена по-успешно.
Друг важен принцип, присъщ на всички психологически направления без изключение, е визията на човека по цялостен начин и в развитието.
Методологичните основи на психологията показват, че личността се развива в процеса на живота, тя е склонна не само да се адаптира, но и да преодолява собствените си граници.
Следователно принципът на развитие също е основен за работата с хората. Без него всяка психологическа дейност би била безсмислена.
Само благодарение на способността си да се променя и развива, човек може да се научи да се справя сам с житейските трудности или с помощта на психолог.
По този начин разгледахме някои от методологичните основи на психологията като наука, която има преди всичко приложна стойност.
Като се имат предвид тези принципи в работата, консултантът може да използва различни методи, за да помогне на хората и да разшири обхвата на използваните техники.
