/ / Наука като форма на социално съзнание, формираща отношения на ниво на всеки член на общността.

Науката като форма на социално съзнание, формиращи взаимоотношения на нивото на всеки участник в общността.

В съвременното общество науката е доставажен и важен компонент на съвременната култура. Научната мисъл включва разработването и познаването на много важни социални проблеми, свързани с културата, социалните проблеми и т.н. Науката като форма на социално съзнание, във взаимосвързаност с хората. С помощта на различни области на науката съвременният човек разбира света около себе си, разпознава процесите, протичащи в него. Всеки човек разбира някои специфични знания, които допринасят за по-нататъшното му развитие и взаимодействие с други хора, които го заобикалят. Науката като форма на социално съзнание започва да се оформя през 17 век, което по това време допринася за значителни промени в мисленето на хората и промяна в начина им на живот, настъпили с развитието на науката.


Оттогава мисленето на хората започна да се променя, товсе повече и повече се основаваше не на предположения и спекулации, а на природните закони, които се появиха и някои факти. Съвременната наука също не е спирала в развитието си, тя непрекъснато се развива, въвеждайки все по-нови промени в съзнанието на съвременния човек. В наши дни развитието е много бързо в областта на технологиите и най-новите технологии, които пряко засягат човек. Науката като форма на социално съзнание все повече се проявява в живота на съвременния човек, улавяйки ума си със своите основи. По-голямата част от хората оформят мислите си относно научните факти и закони, сега са много малко тези, които мислят абстрактно и не сравняват мислите си с научните открития. Трудно е да се каже кой наистина е прав, тези, които държат на науката или тези, които не държат, може би след известно време човечеството ще разбере всички аспекти и направления на съвременната наука и тогава ще бъде възможно да се направи извод.
В човешкия живот има две възможности за знание, т.е.научно и емпирично, според емпиричните знания мнозина смятат, че човек може да се справи добре без наука, както е било в продължение на много векове. Основната разлика между науката и емпиричното знание е, че науката прониква в основната същност на обектите и процесите, а емпиричните знания обхващат само общи характеристики, на някои обекти или действия. Науката като форма на социално съзнание почти напълно се формира в съвременния човек и сега ще й бъде много трудно да го напусне.


В момента има много многоважни области на науката, които тясно взаимодействат с живота на всеки човек. Една от доста младите и много важни науки за човечеството е психологията, тя формира основните характеристики на човешкото поведение. Психологията като наука за съзнанието се формира през 19 век и оттогава се развива интензивно. Въпреки че е все още в началния етап на своето развитие, хората са научили много неща, свързани с човешкото поведение и мислене, но все пак, това е само началото. Психологията като наука за съзнанието ни позволява да разберем човешките мисли, да прогнозираме нейните бъдещи действия, чувства и неща, които го движат в определена посока. С други думи, тя помага да се идентифицират основните мотиви, които движат човек при извършване на определени действия. Ако мотивите са правилно идентифицирани, тогава ако е необходимо, те могат да бъдат коригирани доста ефективно.Това е основната стойност на методите на изследване в психологията.
Не забравяйте, че всички иматтехните права и задължения към заобикалящото ни общество, които са обобщени в определени закони. Съвременната правна наука формулира правната информираност, включително тези закони, образувайки от тях своеобразна научна основа.В идеалния случай правното осъзнаване, тоест признаване и спазване на законите, е основата, върху която един съвременен човек осъществява процеса на живот и взаимодейства с хората около него.