Защо казват: „Късметлия като удавник“? Какъв е късметът на този, който е отишъл в друг свят? Това е интересен въпрос. Днес ще разкрием тази тайна. Ще обсъдим и използването на изразяването в ежедневната реч.
За чужденец ще бъде трудно да го разбере
Изразът „Късметлия като удавник“ вероятно ще бъде трудно обясним на чужденец. Защото едното е написано, а противоположното явление се предполага.
Например мъж излезе без чадър, защото видяче навън времето е хубаво, но докато той е бил на работа или в магазина, е имало такъв порой, че библейски потоп би му завидял на силите. Естествено, нашият герой имаше късмет като удавник, тоест напълно се раздели с късмета.
С други думи, този израз означава крайната степен на неуспех.
Дори руснакът е трудно да разпознае значението на една поговорка
Защото е доста мъгляво. Повечето народни изрази, чието авторство е загубено, се поглъщат от носителите на руския език почти с майчиното мляко, без да се замислят защо тази или онази форма е избрана за мъдрост. Например, защо казват „късметлия като удавник“? И наистина, колкото и да мислите, по никакъв начин не е възможно да разберете каква полза има удавникът.
И всичко е обяснено просто. Всичко е свързано с пълната версия на поговорката. Ето го: „Късметлия като съботен удавник - няма нужда да затопляте банята!“ Тоест, оказва се, че ползата от починалия има чисто икономически характер. Плувайте по-рано веднъж седмично, познайте кой ден? Ето защо удавеният няма нужда от процедури за къпане.
М. А. Берлиоз и неговият „късмет“
Естествено, поговорката може да се използвакогато човек изпада в сложна мизерия. Например първият ден на работа, но служителят успя не само да закъснее, но и да срещне шефа по пътя към работното място. Но преди седмица новооткритият прогулител увери, че е изпълнителен и задължителен и никога не е закъснявал през живота си - стандартна история. С други думи, той имаше късмет като удавник.
Но не се уморяваме да си спомняме добре познатотокласика. Идва ми на ум председателят на MASSOLIT Михаил Александрович Берлиоз. Разбира се, това, което му се случи след срещата с Воланд на Патриаршените езера, може да се отдаде на силата на принца на мрака. Но освен тази идея, представете си колко са се сближили в една точка, за да накарате Берлиоз да бъде прегазен от трамвай. Срещна професора, развълнува се много, хукна да се обажда, докато „Аннушка вече е наляла масло“ ... И накрая фаталната среща между маслото и Берлиоз. Не е ли известен герой подходящ за илюстриране на фразата „късметлия като удавник“? Нека читателят сам реши. Нашият бизнес е да предложим възможен вариант, който би улеснил разбирането.
Така размисълът на поговорката завърши с хитрост. „Късметлия като удавник“ беше в областта на нашето специално внимание. Пожелаваме на всички никога да не се срещат с този вид „късмет“.
