Тази научна дисциплина не може да бъде недвусмисленотъй като самият предмет на разследването е двусмислен. Ето защо в съвременната интерпретация културната антропология се разглежда както в широк смисъл, така и в тясна.
В широк смисъл тази научна дисциплинаизследва жизненоважната дейност на различни народи и раси, в зависимост от видовете култура, характерни за тези народи. В този смисъл не бива да се бърка с физическата антропология, която като предмет на науката използва преобладаващо обобщени психофизични свойства на обществата. Културната антропология, която изучава различните проявления на човешкия живот от гледна точка на тяхното посредничество чрез самото естество на човешкия род, се различава от философската антропология.
В тесен смисъл тази научна дисциплинасравним с този на социалната антропология като предметни области на научните изследвания, които имат приблизително еднакви. Двете от тях се обучават, на първо място, на различните социални институции, които присъстват в живота на различни народи и социални общности.
Като потвърждение на тази теза можеслужат, че социалната и културна антропология имат подобен методологичен апарат. Те използват изследователски методи, които освен тях са широко използвани от други социални науки - етнография, история, социология, етнопсихология, статистика и др.
Всъщност културната антропология се занимава със следните когнитивни задачи:
- описание на обичаите, традициите, езиците, моделите на мислене и поведение на различните народи;
- проучване на тенденциите в развитието на взаимодействията между културните пространства и народите, които ги обитават;
- разглеждането на въпроси, свързани с изследването на идентификационните критерии на народите и общностите в съвременното културно разнообразие;
- изследване на генезиса на културните институции на различните народи и тяхното сравнение в измерението пространство-време;
- задълбочаване на разбирането за културата на своя народ или общност и нейното място в културното многообразие;
- изследване на природата, методите и проявленията на влиянието на културните явления на народа върху формирането на индивидуална световна представа за населението;
- изучаване на самата същност на културните и етническите феномени във всички противоречиви проявления.
Трябва да се подчертае, че в западните научнитрадиция, терминът "Културна антропология" се тълкува по-тясно, на нивото на самообучението, което е посочено в съответствие с определенията за "културното", "историческа школа", автори и разработчици, които признават Фр Боас, Е. Сапир, А. Кребер, Р. Бенедикт, М. Херскович. За това учение се характеризира с описателни и сравняване на културни феномени на различни народи в тяхната цялост, за целите на сравнението. Методологически го е решен чрез събиране на необходимата научна информация за живота на един народ (общност), неговата класификация, групиране около някои водещи функция и да се подчертае доминиращите фактори. В резултат на този научен подход културата се превръща в безспорна основа за осигуряване на оцеляването на хората и обществото.
Като научен феномен тази дисциплина се характеризира с:
- остро отричане на еволюцията като цяло и вида на културното развитие на народите, по-специално;
- произнесе културен релативизъм - желанието да се направи оценка на въздействието на културата въз основа на ценности и критерии за това много култура;
- специално внимание към проблема с взаимодействието "човек-култура", където ролята на околното общество изобщо не се приема;
- намаляемостта на всички културни феномени до определена цялост, което позволява, без особени затруднения, да се идентифицира културният генотип на народа и да се сравни с другите.
По този начин, тази научна дисциплинае сложен субстрат, където сложността се дефинира като многообразието от подходи за изолиране на обекта на изследване и разнообразието от методологии, използвани за придобиване на знания. Оказва се, че културната антропология изследва широк кръг въпроси.
