MY Лермонтов "Смъртта на поет": анализ на стихотворение

Михаил Юрьевич Лермонтов очень уважал Александра Сергеевич Пушкин и обичаше работата си. Той беше един от онези, които смятаха за голям талант в Пушкин и в стиховете си значимост, сила и неповторим стил. За Лермонтов той беше истински идол и пример за подражание, така че смъртта на Александър Сергеевич му направи много силно впечатление. Още ден след тъжните събития, настъпили на 29 януари 1837 г., Михаил Юриевич написа стихотворение, което посвети на своя велик съвременник - „Смъртта на поета“. Анализ на произведението показва, че в него авторът, макар и да говори за трагедията на Пушкин, но предполага съдбата на всички поети.

Стихотворението е разделено на две части.Първата разказва директно за трагедията, станала през зимата на 1837 г., а втората е призив към убийците на гения, един вид проклятие, което изпраща Лермонтов към цялото висше общество. „Смъртта на поета“, анализ на който показва цялата болка и отчаяние на автора, е пряка вина за цялото общество, което не е оценило и унижавало Пушкин през живота си, а след смъртта му изобразявало всеобща скръб. Михаил Юриевич отлично разбра, че може да бъде наказан за такова наглост, но все пак не можеше да се сдържа и да мълчи.

Стихотворението използва думата „убиец“, а недуелист или съперник. Това се дължи на факта, че Лермонтов не означава самият Дантес, а обществото, което тласна Пушкин към подобен акт, подбуждайки враждебност между съперници, бавно убивайки поета с постоянно унижение и обиди. Авторът разказва за всичко това в стихотворението „Смъртта на поета“.

Анализът на творбата показва с каква омраза иавторът е ядосан на всички принцове, графове и царе. По това време с поетите се отнасяха като придворни шутове и Пушкин не беше изключение. Светското общество не пропусна нито една възможност да убоде и унижи поета, това беше един вид забавление. На 34-годишна възраст Александър Сергеевич получава титлата камер-кадет, която се присъжда на 16-годишни момчета. Нямаше сила да понесе такова унижение и всичко това отрови сърцето на великия гений.

Всички знаеха отлично за предстоящия двубой, но никойне спряха кръвопролитията, въпреки че разбираха, че животът на човек, който за кратък творчески живот допринесе значително за развитието на руската литература, е застрашен. Безразличието към живота на талантлив човек, пренебрегването на собствената култура - всичко това е описано в стихотворението „Смърт на поет“. Анализът на произведението изяснява общото настроение на автора.

В същото време, както показва анализът, смърттапоетът беше запечатан от съдбата. Още в младостта си гадател предсказал смъртта на Пушкин по време на дуел и подробно описал външния вид на убиеца му. Лермонтов разбира това, за него казва репликата от стиха „съдбата се е сбъднала“. Талантливият руски поет загина от ръцете на Дантес, а авторът на стихотворението „Смъртта на поет“, анализът на който ясно показва позицията на Лермонтов, изобщо не го оправдава, въпреки че не го смята за основен виновник на трагичните събития.

Във втората част на творбата поетът се позовавазлатна младост, която унищожи Пушкин. Той е уверен, че те ще бъдат наказани, ако не на земята, то на небето. Лермонтов е сигурен, че геният не е умрял от куршум, а от безразличие и презрение към обществото. Когато пише стихотворението, Михаил Юриевич дори не подозира, че самият той ще умре в дуел само след няколко години.