Животът и работата на великия руски поет иписател М. Ю. Лермонтов изглежда ярка светкавица в тъмното небе. Този талантлив човек не е живял до 30 години, но все пак успява да остави след себе си голямо наследство от произведения, проникнати от смисъл, любов към родината, природата и хората си. Стихотворението "Скалата" Лермонтов написа през 1841 г., няколко седмици преди смъртта му. Въпреки че много библиографи са сигурни, че поетът е предположил за завършването на своето времево съществуване на земята, в тази работа няма дори намек за сбогом или нещо подобно.
Стих "Клиф" Лермонтов се състои, оставайки вВъзхищавайки се на околните пейзажи. Неговият вътрешен свят възприема природата по особен начин, поетът го третира като живо същество. Въпреки че работата е изпълнена с романтика, тя не може да се нарече щастлива. Само два малки катрена, Михаил Юриевич успя да предаде дълбок живот.
Повечето литературни критици са съгласниСмятам, че когато пише стихотворението “Скалата”, Лермонтов иска да обедини духовното с материалното, да сравни божествеността един с друг, неземната красота на облака и обичайността, светската същност на камъка. Хората често забравят за душата си, като се фокусират върху тялото. Авторът искаше да ви напомни, че можете да постигнете хармония и да бъдете щастливи, но само чрез комбиниране на тези две начала.
Някои изследователи имат малко поезияразлично тълкува значението на поемата. Те вярват, че докато пише "Скалата", Лермонтов е искал да изобрази съдбата на два различни народа. Облак може да символизира млада красота, изпълнена с жизненост и щастие. От своя страна скалата далеч не е млад човек, мъдър с житейски опит. Гледайки ветрец непознат, който подхожда на бащите си, той ясно разбира, че времето му е минало, щастливите му дни са в далечното минало. Човек е добре в компанията на едно момиче, осветява сивите дни, но когато отиде при приятелите и приятелките си, той се чувства по-ясно неговата безполезност и самота, осъзнавайки, че няма място за него в света на младите хора. Душата може да съществува без тяло, тя е много щастлива, връща се в друг свят, но земната черупка не може без нея, тя страда и плаче. Светлият контраст между материалния и духовния свят създава Лермонтов. "Клиф" - стихотворение, което съдържа дълбоко скрито значение. Облакът е изобразен като безтегловен, забавен и весел, но скалистата скала се възприема от читателя като стара, нещастна, уморена от живота.
