Скот Фишър е алпинист, който на 20 години е показалсебе си като истински професионалист в покоряването на планински върхове. Но повечето от него са известни от трагедията на Еверест през 1996 г., когато през деня загинаха 8 души от три експедиции, включително самият Фишер.
Началото на планинарското хоби
Като дете мечтаем за най-юнашкитепрофесии. Астронавт, пожарникар, спасител, пилот, капитан на кораба - те са свързани с определен риск и следователно изглеждат толкова романтични в очите на дете. Скот Фишер знаеше на 14-годишна възраст, че ще бъде алпинист. Две години посещава курсове по скално катерене. След това завършва училището за водачи и става един от най-добрите професионални треньори по алпинизъм. През тези години той участва активно в покоряването на високи планински върхове.
През 1982 г. се премества в Сиатъл със съпругата си Джийн. Децата на Фишър, Анди и Кейти Роуз, са родени тук.
Завладяване на Лхотце
Скот Фишер, алпинист от най-високо ниво, стана първият американски алпинист на височина, завладял Лхотсе, четвъртия най-висок връх.
„Южен връх“ (така се превежда иметоосем хилядолетия) се намира в Хималаите, на границата на Китай и Непал. Разделен е на три върха. Днес са им прокарани няколко маршрута, но завладяването на Лхотсе остава изключително трудно. Смята се за почти невъзможно да се върви по Южната стена. Само екип от съветски алпинисти през 1990 г. успя да направи това. Седемнадесет души работеха хармонично, за да се изкачат на върха само двама от тях.
Планински лудост
Енергичен и приключенски, Скот Фишър през 1984 г.година отваря собствена компания за високопланински обиколки. Отначало тази работа не представлява особен интерес за катерача - изкачванията остават основните в живота му. Компанията му помогна да прави това, което обича. Дълго време "Mountain Madness" остава почти непозната туристическа компания. Всичко се промени през 90 -те години, когато завладяването на Еверест се превърна в съкровена мечта на обикновените туристи. Опитните алпинисти станаха водачи, придружаващи онези, които искаха да изкачат върха за пари. Започва процесът на комерсиализация на Еверест. Появяват се компании, обещаващи да организират изкачване до върха за еднократна сума. Те поеха доставката на членовете на експедицията до базовия лагер, подготовката на участниците за изкачването и ескорта по маршрута. За възможността да станат един от завоевателите на Еверест, желаещите изложиха огромни суми - от 50 до 65 хиляди долара. В същото време организаторите на експедициите не гарантират успех - планината може да не е покорила.
Експедиция на Еверест от Скот Фишър. Причините за организацията му
Успехът на търговските експедиции на други алпинисти,включително Роб Хол, накара Фишер да помисли за маршрут до Хималаите. Както по-късно каза мениджърът на компанията Карън Дикинсън, това решение беше продиктувано от времето. Много клиенти искаха да стигнат до най-високата точка в света. Скот Фишър, за когото Еверест не беше най-трудният маршрут, по това време вече сериозно си мислеше, че е време да промени живота си. Експедиция до Хималаите ще му позволи да създаде име и да покаже на какво е способна неговата компания. Ако успееше, той можеше да разчита на нови клиенти, които биха си позволили да отделят големи суми за възможността да се изкачат на връх Еверест.
В сравнение с други алпинисти, именакоето не напускаше страниците на списанията, той не беше толкова известен. Малко хора знаеха кой е Скот Фишър. Еверест му даде шанс да стане известен, ако експедицията на планинското безумие успее. Друга причина, която накара алпиниста да тръгне на това турне, беше опитът да коригира имиджа си. Той имаше репутацията на смел и безразсъден висок алпинист. Повечето богати клиенти не биха харесали рисковия му стил. Експедицията включваше Санди Хил Питман, репортер на вестник. Нейният доклад за изкачването би бил чудесна реклама за Скот Фишер и неговата компания.
1996 Събития на Еверест
За трагедията, случила се в Хималаите, разказамного. Хронологията на събитията е съставена от думите на оцелелите членове на трите експедиции и свидетели. 1996 г. беше една от най-трагичните години за завоевателите на Еверест - 15 от тях така и не се завърнаха у дома. За един ден загинаха осем души: Роб Хол и Скот Фишър, ръководители на експедиции, трима членове на екипите им и трима алпинисти от индо-тибетската гранична охрана.
Проблемите започнаха в началото на изкачването. Шерпите (местни жители-водачи) не успяха да установят всички парапети, което силно забави изкачването. Многобройни туристи, които на този ден също решиха да щурмуват върха, също се намесиха. В резултат строгият график за катерене беше нарушен. Тези, които знаеха колко важно е да се върнем назад във времето, се върнаха в лагера и оцеляха. Останалите продължиха да се покачват.
Роб Хол и Скот Фишър изоставатостаналите участници. Последният беше в лошо физическо състояние още преди началото на експедицията, но скри този факт от другите. Умореният му вид беше забелязан по време на изкачването, което беше напълно нехарактерно за енергичен и активен катерач.
Към четири часа следобед те достигнаха върха, макар и допо разписание спускането трябваше да започне в два часа. По това време светлинният саван, който покриваше планините, се превърна в снежна буря. Скот Фишер се спусна с Шерпа Лопсанг. Очевидно по това време състоянието му рязко се влоши. Предполага се, че катерачът е започнал да оток на мозъка и белите дробове и е започнал тежък етап на изтощение. Той убеди шерпата да слезе в лагера и да донесе помощ.
Анатолий Букреев, водач на планинската лудост, към товаден спаси трима туристи, като ги достави на ръка в лагера. Той два пъти се опита да се изкачи до Фишер, след като научи от връщащата се шерпа за състоянието на катерача, но нулева видимост и силен вятър не му позволиха да стигне до водача на групата.
На сутринта шерпите стигнаха до Фишер, но състоянието мувече беше толкова зле, че взеха трудното решение да го оставят на място, за да го направят по -удобно. Те спуснаха Makalu Go към лагера, чието състояние им позволи да направят това. Малко по-късно Букреев също стигна до Фишер, но 40-годишният алпинист по това време беше починал от хиперемия.
Причини за трагедията, станала с Фишер и други участници в изкачването
Планините са едно от коварните места на планетата.Осем хиляди метра е височината, на която човешкото тяло вече не може да се възстанови. Всяка, най -незначителната причина може да доведе до ужасна трагедия. В този ден на Еверест алпинистите нямаха катастрофален късмет. Те изоставаха много от строгия график поради големия брой туристи едновременно по маршрута. Времето, когато трябваше да се върнем назад, беше загубено. Тези, които се изкачиха на върха по -късно от всички останали, на връщане попаднаха в силна снежна буря и не намериха сили да слязат до лагера.
Отворени гробове на Еверест
Скот Фишър, чието тяло е открил Анатолий Букреевзамразен на 11 май 1996 г., той е оставен на мястото на смъртта си. Почти е невъзможно да се спуснат мъртвите от такава височина. Година по-късно, връщайки се в Непал, Анатолий Букреев отдаде последната си почит на приятеля си, когото смята за най-добрия високопланински катерач в Америка. Той покри тялото на Фишер с камъни и залепи ледена брадва над импровизирания му гроб.
Скот Фишър, чието тяло заедно с телатаняколко мъртви завоеватели на Еверест бяха погребани точно на мястото на смъртта, можеше да бъде спуснат до крака през 2010 г. Тогава беше решено, доколкото е възможно, да се изчистят склоновете на планината от отломките, натрупани в продължение на много години, и да се опита да спусне телата на мъртвите. Вдовицата на Роб Хол се отказа от идеята, а съпругата на Фишър Джини се надяваше, че тялото на съпруга й може да бъде кремирано в подножието на планината, която го уби. Но шерпите успяха да намерят и освободят останките на други двама алпинисти. Скот Фишър и Роб Хол все още остават на Еверест.
Отражение на трагедията на Еверест в литературата и киното
Участниците в инцидента, журналистът Джон Кракауер, алпинистът Анатолий Букреев, Бек Уидърс и Лин Гамелгард написаха книги, в които изразиха своята гледна точка.
Киното не можеше да стои настрана от такиваобещаващи теми като трагедията на Еверест през 1996 г. През 1997 г. е заснет романът на Джон Кракаур. Той е в основата на филма "Смърт на Еверест".
През 2015 г. излезе филмът „Еверест“.Джейк Джиленхол изигра водача на експедицията в планинската лудост. Скот Фишер външно изглеждаше малко по -различно (той беше блондин), но актьорът напълно успя да предаде енергията и очарованието, които изкачваше катерачът. Роб Хол беше изигран от Джейсън Кларк. Кира Найтли, Робин Райт и Сам Уортингтън също могат да се видят на снимката.
Джейк Джиленхол (Скот Фишър на Еверест)принадлежи към категорията актьори, чието умение расте пред публиката. През последните две години той успя да зарадва феновете си с отлична игра във филмите „Stringer“ и „Lefty“. Трагедията на Еверест не беше изключение. Филмът получи високи оценки от публиката и критиците. Катерачите също казаха положително за това, като отбелязаха само няколко дребни грешки при показването на поведението на хората в условия на кислороден глад.
Дали мечтата струва човешки живот?
Желание да бъдеш на най -високата точка в светасъвсем разбираемо. Но Скот Фишер и Роб Хол, първокласни професионалисти, показаха слабост и се придържаха към амбициите на клиентите си. И планините не прощават грешки.
