Анализът на сюжета: "Завещание" Лермонтов М.Ю.

Много почитатели на творчеството на Лермонтов се обаждатстихотворението му „Завет“ е пророческо, в него той сякаш предвиждаше смъртта си и се сбогува със света около него. Всъщност това произведение няма нищо общо с писателя, той го композира през 1840 г. под формата на изповед на ранен герой, на когото му остават само няколко дни или дори часове. На пръв поглед анализът не показва съвпадения със съдбата на Михаил Юриевич. „Завещанието“ на Лермонтов е посветено на всички войници, служещи в армията на царска Русия.

Според сюжета, стихотворението описвасъдбата на ранен войник, който разговаря с приятел. Героят моли да изпълни последната му воля, той разбира, че никой не го чака, никой не се нуждае от него, но ако някой попита за него, тогава другарят трябва да каже, че воинът е ранен в гърдите от куршум и честно е умрял за краля. Войникът отбелязва, че е малко вероятно някой приятел да намери родителите си живи, но ако те не са умрели, тогава няма нужда да разстройвате старите хора и да говорите за неговата смърт. Истината може да се каже само на съсед, с когото героят някога е бил влюбен. Тя ще плаче искрено, но няма да приеме смъртта му присърце.

Кой е героят на стихотворението, не е показано от анализа. „Завещанието“ на Лермонтов ви позволява да разгледате живота на обикновен руски войник от 19 век. В онези дни те са били прибрани в армията в продължение на 25 години, през този период много от тях загиват във войни и никой не е чакал у дома на оцелелите. Поетът разказва историята на един обикновен селянин, чиято съдба е зачеркната. Веднъж той имаше семейство, любовник, но армията взе всичко от него. Момичето в съседство вече е забравило за съществуването си, родителите са мъртви. Героят дори не се натъжава от предстоящата си смърт, нищо не го задържа на тази земя - това показва анализът.

„Завещанието“ на Лермонтов съдържа скрито значение. Поетът сякаш предвижда, че животът му ще бъде краткотраен и интуитивно търси смъртта. Много изследователи на творчеството на Михаил Юриевич и литературните критици стигат до убеждението, че това стихотворение може да се счита за пророческо, а самият автор е имал дара на далновидност. Възможно е Лермонтов да напише „Завет“, без да има предвид, но все пак има някои паралели между живота му и съдбата на непознатия войник.

Първо, писателят е точно като своя герой,загинал от куршум в гърдите, но не на бойното поле, а в двубой. Второ, Лермонтов написа стихотворението „Завет“, когато родителите му вече не бяха живи, баба му остана, но той не я считаше за близък човек и имаше конфликтни чувства към нея. Образът на съсед Михаил Юриевич можеше да копира от много жени, на които се възхищаваше и смяташе своите музи. Най-вероятно е имал предвид Варвара Лопухина - именно към това сочи анализът.

"Завещанието" на Лермонтов има някоинесъответствия с живота на самия автор. В стихотворението ситуацията е представена по такъв начин, че момичето забрави за героя, но всъщност именно Михаил Юриевич скъса отношенията с жената, която той идолизира, вярвайки, че той не е в състояние да я направи щастлива. Самата Варвара Лопухина съжаляваше до края на дните си, че не може да прекара последните месеци от живота си с любимия си.