/ Материализмът и идеализмът във философията

Материализъм и идеализъм във философията

Категории идеални и използван материалв различни науки, не само във философията. Материализмът и идеализмът във философията обаче са основният въпрос. Съотношението на тези две философски категории е сложен въпрос, около който споровете не отшумяват.

Концепциите за материализъм и идеализъм във философията винаги са били. Лайбниц Г. В., представител на немската философия, пише, че Епикур е най-големият материалист, а Платон - идеалистът.

Проблемът за идеала във философията като материал вълнува учените от началото на времето.

Променяйки се и актуализирайки, възгледите за материализма и идеализма във философията нямат статично състояние.

В класическите науки беше традиционно да се приписва материала на всичко естествено, тоест материалното и идеалното на духовния, вътрешния свят на човек, неговото съзнание.

Съвременната наука смята, че това разпределение е доста ограничено, защото идеалът и материалът са два естествени принципа.

Класическата дефиниция обаче, която познаваме днес, е въведена от Шлегел Ф., представител на немската класическа философия от 19 век.

Материализмът и идеализмът във философията не са идентични по своите проявления, въз основа на това можем да различим различните им форми.

Форми на материализма

Материализъм на Древна Гърция и Древния Изтокв който обекти от материалния свят, природатаразглеждани сами, независимо от съзнанието - това е така наречената първоначална форма на материализъм. Представители на тази философия включват Демокрит, Талес, Хераклит и други

Механичен (метафизичен) материализъмшироко разпространен в Европа в Нювреме. В това време материализмът започва да се разглежда от гледна точка на природата. И целият материализъм на дадено време се свежда до механичното движение на формите на материята. Представители на това време Галилео, Дж. Лок, Бейкън и други.

Форми на идеализъм

Подобно на материализма, идеализмът има няколко форми, от които могат да се разграничат две основни.

Обективен идеализъм твърди, че духът, идеята, Бог не зависи нито от материята, нито от човешкото съзнание. Философите, които така смятали, са Платон, Хегел, а също и Ф. Аквински.

Субективен идеализъм се придържа към гледната точка, че всичко зависи от съзнанието на човек, тоест изглежда така, както човек го вижда. Виден представител на тази област е J. Berkeley.

Най-крайната точка в тази посокаотразен в солипсизма (от лат. solus - един, единствен и ipse - себе си). Философите от това направление смятат, че е възможно само да се твърди уверено за надеждността, за вашето „аз“ и за вашите емоции.

Форми на материализма

Материализъм на Древна Гърция и Древния Изток, вв който обектите на материалния свят, природата са били разглеждани самостоятелно, независимо от съзнанието - това е така наречената начална форма на материализма. Представители на тази философия включват Демокрит, Талес, Хераклит и други

Механистический (метафизический) материализм, спечели разпространение в Европа през новото време. В това време материализмът започва да се разглежда от гледна точка на природата. И целият материализъм на дадено време се свежда до механичното движение на формите на материята. Представители на това време Галилео, Дж. Лок, Бейкън и други.

Диалектически материализъм във философията, създаден от К. Маркс и Ф.Енгелс, който разчита на философията на Хегел. Те вярвали, че най-важното във философията на Хегел е твърдението, че мисленето и дейността на хората нямат никакъв окончателен характер. И също твърдението, че истината не е някаква догма, а процес на историческия път в развитието на знанието.

За философията на диалектическия материализъм няма нищо уредено и постоянно. На всичко се крие печатът на унищожаването и раждането, в постоянно и непрекъснато движение отдолу нагоре, от най-ниското до най-високото.

Диалектическият материализъм взе за основаФилософските категории на Хегел обаче напълно преосмислиха и промениха същността. Ако хегелската философия говори за развитието на Абсолютния дух, тогава диалектическият материализъм говори за различни процеси, които протичат в материалния и духовния свят. И идеята беше разбрана не като демиург като Хегел, а като отражение на битието и света около нас от човека.