Дата 08.08.08 за повечето жители на Осетия, както и за огромен брой руснаци, едва ли някога ще бъде свързан със старта на Олимпийските игри. Същата нощ, когато грузински танкове влязоха в мирния и невъоръжен Цхинвал, всичко останало престана да бъде важно. И дълго време ще се запомнят не спортни постижения, а сълзи, болка и тонове лъжи, от които все още е трудно да извлече зърно истина изпод развалините.
Войната в Южна Осетия през 2008 г. е многократка история - тя продължи по-малко от седмица, но кървавата й следа докосна твърде много, за да остане незабелязана. Между ракетното нападение върху спящия град, започнало в полунощ на 8 август, и края на военната операция „принуждавайки грузинските власти да умиротворят“ от 12 август има две хиляди души и почти напълно разрушен древен град.
Според бруталността, проявена от грузинските военни ипоради безсмислието на престъпленията, които извършиха, войната в Осетия не знаеше аналози в съвременния свят. Единственото сравнение, което направиха очевидци на тези събития, бяха най-страшните епизоди на Втората световна война. Едва ли можеше да се представи, че в съвременния свят цивилизованите хора са способни да трошат бременни жени и възрастни хора с танкове, да изгарят живи цели семейства и да хвърлят гранати в мазетата с хора. Но всичко това, за съжаление, беше. Имаше щикове, които бяха вкарани от участниците в елитните военни части на Джорджия в корема на бременна жена, имаше танкове, които смазаха деца, а семействата бяха изгорени от собствените си коли живи.
Изглежда, че войната в Осетия отвори очите на светалудостта не само на президента на независима Джорджия, но и на откровената лудост на неговите войници, защото без значение каква поръчка ще получите, само вие решавате да дръпнете спусъка, насочвайки пистолета към детето. Но по начин, неразбираем за здравия човек, всичко се случи много различно. Руските миротворци, които с цената на живота си спасиха цивилното население на Цхинвал от безсмислено клане, изляха кал от западната преса.
Действията на Русия бяха наречени агресия срещусвободен грузински народ, опит за превземане на независима държава и руските власти с помощта на най-дебелите черни цветове се превърнаха в тирани, които мечтаят да превземат нови земи. Повече от лоялно отношение на САЩ към Грузия принуждава държавния секретар да се изправи на страната на Саакашвили и да заяви, че войната в Осетия 2008 г. е напълно провокирана от руската страна. Западната пропаганда, сякаш припомняше времената на Студената война, неистово започна да обвинява Москва за всички смъртни грехове, не щадя епитети и създавайки картина на почти нацистка Германия. И до днес западните оценки за тази война далеч не са смесени.
Дори позорните факти от полета на "елитни" войски,Осъзнали, че ще трябва да се справят не само с невъоръжени стари хора, но и с истинските военни, те не намериха отразяване в чуждестранната преса. Междувременно войната в Осетия като лакмусово изпитание разкри неразбираемото и необяснимото страхливост на грузинските военни, които напуснаха не само бойното поле, но и местата на постоянната си дислокация по време на щампата.
И на този фон нелепо опит за извинениеимаше изявления на грузинските власти, че руснаците се опитват да стигнат до Тбилиси. Ако се бяха опитали, тогава щяха да го постигнат - едва ли щеше да има дори дузина смели грузински военни, които щяха да попречат на истински професионална армия.
Войната в Осетия доведе до тъжни резултати:разрушеният град беше възстановен за повече от една година, дипломатическите отношения на Москва и Тбилиси престанаха да съществуват като такива, но най-лошото не е в това. Най-лошото е разбирането, че в днешния свят има хора, които са готови, по заповед на полулудия си водач, да събудят спящ звяр в себе си и да започнат да разкъсват, убиват и горят, без да мислят за последствията.
