Този човек, който е защитник на самия ЛорънсБерия беше кървав палач в системата на тоталитарна машина на правителството, която унищожаваше и потискаше милиони съветски граждани. Богдан Кобулов е чекист, както се казва, до самия костен мозък. Заслужава си да се отбележи, че за своите заслуги в работата си той е удостоен с цяла поредица от медали и ордени. Но тогава съдът ще отнеме всички награди от чекистите, а самият Богдан Кобулов ще бъде екзекутиран заради кървавите му жестокости. Какво бе забележително в биографията му? Разгледайте този въпрос по-подробно.
Години на детството и юношеството
Кобулов Богдан Захарович е роден на 1 май 1904 годинав столицата на Грузия. Баща му печели от шиене на дрехи. Бъдещият офицер по сигурността, след като завършва гимназия през 1921 г., постъпва на служба в Отделната кавказка червена армия.
По това време той активно популяризира болшевизма в кавалерийските бригади. Освен това Богдан Кобулов е един от инициаторите на създаването на отряд от 26 бакински комисари.
Работа в службите за сигурност на Грузия
От 1922 до 1926 г. в Чека работи младият мъж. След това се прехвърля към GPU.
В началото на 30-те години Кобулов Богдан (националност -Арменски) вече има отговорни длъжности в секретния политически отдел на Държавната политическа администрация на Грузия. Няколко години по-късно той ще отиде на бизнес пътуване до Персия. През 1936 г. кариерата на чекистите започва да се развива бързо: на него му е възложена водеща позиция в UNKVD GSSR. Година по-късно Богдан Кобулов вече е бил помощник-помощник на Народния комисар на вътрешните работи на Грузия и след няколко месеца става заместник-министър на вътрешните работи.
Водещи ешелони на властта
През 1938 г. Богдан Захарович е преместен вМосква, в разследващата част на НКВД на СССР. Това бе улеснено от самия Лорънс Павлович, който предостави на Кобулов сериозна защита и помощ в оперативната работа, когато той все още беше служител на GPU в Грузия. Много скоро Богдан Захарович стана дясната ръка на Берия: те дори работиха заедно върху работата на Йежов. В края на 30-те години Кобулов вече е бил начело на следственото звено на НКВД на СССР.
потискане
Малко преди началото на Втората световна война той беше един от онези, които инициираха клането на заловени полски офицери. Общо тогава са убити около 40 хиляди души.
В 1944 году Кобулов Богдан, биография которого Той е от голям интерес за историците, участвал в депортирането на съветските народи, сред които са кюрдите, кримските татари, ингушите, чеченците. В същото време е извършен мащабен геноцид: често хората са били простреляни директно в влаковете. Онези, които по чудо оцеляха, подчинените на Богдан Захарович бяха засадени в чисто поле без пиене или медицина. За изгонването на народите Кобулов е награден с орден на Отечествената война, I степен и орден "Суворов" I степен.
Еще одно направление работы протеже Берия – это опитва да накаже украинските националисти, които заминаха за Германия. По средата на войната Богдан Захарович организира депортирането на германски военнопленници от фронтовата зона. Неговите преки лидери в лицето на Берия и Сталин, като правило, не привличали посветен чекист в политическите дела, давайки му заповеди за публични действия с плашеща природа.
Кобулов лично не участва в изтезанията на хораизтърпяване на присъди. За да направят това, в неговия отдел имаше специално обучени хора. Изключение правят тези, които преди това са били на отговорни постове в съветската държава.
През 1945 г. е повишен вКомисар по държавна сигурност на СССР. Но година по-късно Кобулов е преместен в Службата за съветско имущество в чужбина и работи в тази структура до 1953 година. След това „лидерът на народите” умира, а властта в страната за кратко преминава към Берия, който назначава Богдан Захарович за първи помощник на министъра на МВР на СССР. Но няколко месеца по-късно Лаврентий Павлович е арестуван. Тази съдба споделя Кобулова.
стрелба
Той бе обвинен в шпионаж и саботаж.Той обаче не признава това, като отказва да подпише напечатани копия от разпитите. През декември 1953 г. Богдан Кобулов е застрелян по решение на съда. Две години по-късно братът на охраната Хамаяк бил признат за шпионин и саботьор, който по никакъв начин не бил свързан с политиката. Снимал се е и роднина.
