В допълнение към факта, че руският език е голям и мощен, тойсъщо богат на всякакви нецензурни и жаргонни изрази. Можете да спорите колкото искате за допустимостта на злоупотребите или пълната липса на култура на това явление, но от езикова гледна точка, уличното арго е отлично огледало на обществото. Например, почти през цялото време можете да чуете думата "schmuck". Какво е schmuck, кой е schmuck и това обида ли е?
Какво казват речниците
Обяснителните речници на различни автори се сближават въвосновното: „шмук“ е обида. Тази дума се използва за описание на човек, който е помия, неудобно, нещастен, глупав, омаломощен. Може би някой вярва, че изказването на фактите не е обида, но е трудно да се намери човек, който с удоволствие да чуе по негов адрес: "Ей, шмак!" Какъв е този мистериозен „шмук“ и откъде се е появил? Има няколко мнения по този въпрос.
Речникът на Дал по въпроса какво означава "шмук",ни отнася към думата "chmarit" ("chmyrt") - да вегетираме в бедност, да живеем в бедност, да разхищаваме. Ако приемем тази версия, тогава "schmuck" е производно жаргонно съществително, получено от глагола "chmarit". Успоредно с това в уличното арго съществува такова понятие като „прецакайте се“ - „хрътка, морално по-ниска“, тоест превърнете човек в шкембе.
Версия за армията
Поддръжниците на версията за армията твърдят това"schmuck" е обичайно съществително име, получено от съкращението ChMO - Част от материалната поддръжка. Появата на тази дума се приписва на времената на Великата Отечествена война, когато героите, които воювали на фронта, изразили законното си презрение към така наречените задни плъхове. Части от материалната подкрепа бяха много по-малко вероятно да попаднат под обстрел, те не влизаха в атака - тяхната функция беше всъщност материална подкрепа. Войниците от фронтовата линия вярвали, че който не е с тях, е заден плъх и шмукът се е превърнал в шмук. Какво е оцелял и дори не ранен частен войник? Разбира се, шмак.
Първата линия остроумие се кредитира с другадекодиране на съкращението CHMO - „kooky, mudat, заблуди“ (нецензурна версия на думата). Това не добавя нищо ново към определението, но обяснява степента на възмущение.
Еврейски вариант
Всъщност това е международната версия. Непринтируема дефиниция на идиш, която звучи като "шмок", мигрира в американски английски и се трансформира в "шмо". Този американски идишизъм успешно мигрира на територията на СССР, вероятно в Одеса. Именно там трансформацията приключи и в одеските врати прозвуча нова просторна дума - „шмук“. Какво представлява значителна географска обиколка на половината земно кълбо за добре насочена дума? Малки неща. И след това кратката трибуквена дума прерасна в по-изразителен „chmoshnik“. В известен смисъл това звучи още по-обидно, такъв завършек изглежда подчертава допълнителна порция презрение.
Получени съкращения
Тъй като езикът е материя гъвкава и непрекъснатаразвиващите се, след това версии за произхода на думата, умножени и умножени. Развитието в съкращение беше неизбежно. Ако в армейската версия абревиатурата мутира до обичайната дума, тогава обратният процес не се превърна в нещо по-сложно, но стана изключително интересен.
Какво ще отговорят, ако попитате минувачите сегаstreet, какво искаш да кажеш "schmuck"? По-голямата част ще отговори, че това е „Човек, морално пропуснат“. Това определение вече идва от престъпния свят и си струва да се обърне внимание - не деградирано (себе си, по собствена воля и слабост), а пропуснато (от някой силен, който има право).
Тогава хората започват да практикуват остроумие. Ето опциите:
- Човек от Московска област;
- Шампион на Московска област;
- Финансово сигурно лице;
- Човекът е морално обременен;
- Човек, морално облагороден;
- Официален мигновено нахален;
- Общество, което пречи на хората и т.н.
Какво е мястото в лексикона на думата "schmuck"
Изниква напълно легитимен въпрос дали е подходящдали използването на думата "шмук" в общуването? Като се има предвид, че това е жаргонен израз, а в културните кръгове жаргонът се счита за non grata по подразбиране, тогава изводът е прост - не бива да злоупотребявате с думата "schmuck". Смисълът на това определение се крие в пренебрежително и презрително равнище, поради което в някои случаи е също толкова неприемлив, колкото нечестивия език.
Ако обаче в бизнес и официална комуникация е ясноне си струва да награждавате някого със съмнителното заглавие на chmoshnik, тогава в ежедневната реч тази дума се използва изключително широко. „Шмук“ стана толкова плътно вграден в общоприетия лексикон, че успешно се смята за заместител на по-тежките проклятия и тъй като е почти невъзможно да се докаже нецензурното му оцветяване, обидният смисъл постепенно се разтваря в ежедневния поток от ежедневна грубост.
При поверителна комуникация понякога е приемливо да се назове имеchmom неприятен човек или да превърне всичко в шега. Тук има голямо значение интонацията, с която е хвърлена думата, както и придружаващите изражения на лицето. Емоционалното оцветяване може, ако не радикално, то забележимо да промени тона. Въпреки това, във виртуалната комуникация, когато интонацията трябва да се отгатва и да се тълкува в най-добрия смисъл и способности, смисълът остава отхвърлящ с очевидно желание да обиди събеседника.
