Архитектура на 20-ти век: архитектурен модернизъм

Всяка епоха в историята е представена от грандиознисгради обаче, архитектурата на 20 век се характеризира с това, че е достигнала напълно нови висоти - от извисяващи се небостъргачи до иновативни дизайнерски структури. Той започва в началото на XX век с една от първите тенденции, известни като модерна, съчетаваща функционализъм с естетически идеали, но отхвърляща класическите заповеди. Той се опита да съчетае принципите, залегнали в основата на архитектурния дизайн, с тенденциите за бърз технологичен прогрес и модернизацията на обществото като цяло.

Като цяло архитектурата на 20 век е всеобхватнадвижението, което прие формата на многобройни дизайнерски школи, тенденции и разнообразни стилове. Сред важните имена на хора, превърнали се в реформатори в архитектурното изкуство и проправиха пътя за оригинални дизайни и авангардни иновации, са Льо Корбюзие, Лудвиг Мис ван дер Рое, Уолтър Гропиус, Франк Лойд Райт, Луи Съливан, Оскар Нимайер и Алвар Аалто.

И така, на първо място, архитектурата на 20 векпредставена от движението, известно като архитектурен модернизъм и обхващащо периода от 1900-те до 1970-1980-те години (в европейските страни и Русия). Тя включва няколко области (функционализъм и конструктивизъм, брутализъм и рационализъм, органична архитектура, Bauhaus и Art Deco, международен стил), но всички те имат общи характеристики.

Архитектурният модернизъм се стреми да създадедизайнът на къщи, който следваше класическите идеи и беше вдъхновен от местоположението, функциите на бъдещите структури, тяхната среда. „Формата следва функция“ (думи от Луи Съливан, което означава, че идеята за проектиране трябва да се основава директно на функционалната цел на строителния обект). Например, Франк Лойд Райт беше известен с факта, че при проектирането на къщи той се фокусира предимно върху мястото, на което те ще построят сградата. Той каза, че трябва да бъде "заедно със земята", тоест да бъде едно цяло.

Архитектурата от началото на 20 век също включваСледните обединяващи характеристики за горните области са използването в строителството на най-новите технологично модерни строителни материали (например стоманобетон), липсата на декоративни детайли, с други думи, никакви исторически спомени във външния вид на къщи, които трябва да имат прости, ясни форми.

Архитектурата на 20 век в Русия е популяризирана презформа на конструктивизъм, която процъфтява особено през 20-те и 30-те години. Конструктивизмът комбинира напредналите технологии и новата естетика с комунистическата философия и социалните цели на държава в процес на изграждане. Един от основателите на движението е Константин Мелников, който проектира прочутата Мелникова къща в Москва, която е символ на конструктивизма и изобщо на съветския авангард. Въпреки че движението е разделено на няколко конкуриращи се училища, по време на неговото съществуване са построени много забележителни сгради, докато не изпада в полза на лидерите на СССР около 1932г. Но конструктивистките ефекти могат да се намерят и в по-късната съветска архитектура.

От началото на 80-те години, 20 век архитектураизпитва определени трудности по отношение на структурните системи (услуги, енергия, технологии), ставайки мултидисциплинарни със специализации за всеки отделен тип проект. Освен това в архитектурната професия се раздели на архитект-дизайнер и проектант, гарантиращ, че бъдещият строителен проект отговаря на всички необходими технологични стандарти. Но, разбира се, основният и доминиращ проблем, който засегна дълбоко съвременната архитектура, е нейната екологична устойчивост.