Известната комедия „Горко от остроумието“ от A.S.Грибоедов е създаден след Отечествената война от 1812 г., когато в Русия започва период на духовен подем. Следователно в този труд се обсъждат най-належащите социални теми и проблеми на обществената служба, крепостното право, възпитанието и образованието, имитацията на всичко в чужбина и презрението към нечия националност.
Характерът на Чацки
Героят на един от главните герои на товатворби - Чацки - доста прости, но емоционалният му портрет е много разнообразен, но като цяло той представя Чацки като позитивен човек, който проявява максимализъм във всичките си действия и чувства. Той има изключителен ум, търси знания и съвършенство и има много амбициозно разположение. Отношението на Чацки към службата трябва да се разглежда през призмата на факта, че той е просветлен човек и може трезво да оценява проблемите на политиката. Той не остана безразличен, когато руската култура беше подтисната и се повдигна въпросът за човешката гордост и чест. Чацки обаче изобщо не разбираше от любовните отношения, той постоянно нетърпелив да се бие и скоро, както обикновено, беше разочарован.
Биография на Чацки
За разширяване на тема катоОтношението на Чацки към услугата, първо трябва да разберете кой е той. И така, Александър Андреевич е млад благородник, чийто покойният баща е бил приятел на Фамусов. Връща се от чужбина в Москва, за да види любимата си София Фамусова, с която не се е виждал от цели цели години. Като деца те бяха приятели и се обичаха, но София не можеше да прости на Чацки за неочакваното му заминаване в чужбина, което напусна, без дори да я уведоми за това. И така срещата им се проведе в студена и безразлична атмосфера заради София.
Прообраз на Грибоедов за Чацки беше ПетърЧаадаев, който остро критикува държавната система на Русия и заради писанията си е обявен за безумен. Творбите му в Руската империя са забранени и никога не са публикувани.
Отношението на Чацки към услугата
Защо целият конфликт между Чацки иобществото? Всичко започна с разговор с Молчалин. Чацки не може да разбере как София може да се влюби в такъв човек. Когато гостите идват в къщата на Фамусов, Чацки успява да общува с всички и с всеки такъв разговор конфронтацията ще се засилва.
Чацки открито се противопоставя на крепосттаправа и срещу онези хора, които се смятат за „стълбове“ на благородното общество, като Фамусов. Той също мрази реда на епохата на Катрин.
Чацки счита себе си за свободен и независим човек, който е чужд на робството. Но Фамусов и цялото му общество са величията на епохата на Екатерина и специални „ловци на пододлих“.
Отношението на Чацки към услугата е отрицателно и следователнотой напуска службата. Чацки с голямо желание би могъл да служи на Родината, но изобщо не иска да служи на началниците си, докато в светското общество на Фамусов съществува мнение, че служенето на хора, а не на бизнеса, е източник на лични облаги.
Отношение към богатството, чинове и т.н.
Отношението на Чацки към редиците и богатството е различноот факта, че иска човек да бъде съден според личните му качества и заслуги. Той признава свободата на мисълта на всеки човек в своите твърдения и убеждения. От своя страна светското общество не оценява тези прогресивни възгледи на героя, то оценява хората по благородния им произход и броя на крепостните. И мнението на висшето общество е свещено и безпогрешно. Чацки се застъпва за просвещението на страната в литературата и изкуството чрез научна работа, за единството на светската интелигенция с обикновения народ и срещу подражанието на чужденците.
Но фамузийското общество е по-удобно без книги и учения, то робско имитира всичко в чужбина, особено френския.
В любовта Чацки търси искреност на чувствата, а във висшето общество винаги има преструвка и брак за печелившо изчисление.
