Белодробна перкусия, заедно с аускултация,се счита за най-важния метод за клинично изследване на пациенти с респираторни заболявания. Перкусиите все още се използват широко в клиничната практика, въпреки появата на нови диагностични методи на инструментални изследвания.
Предложен е ударни или ударни методиАвстрийският лекар Ауенбругер през 1761 г. и въведен в клиничната практика от френския лекар Корвизар. Перкусията на белите дробове, както и другите органи, се извършва на ръка, не изисква използването на допълнителни инструменти, е проста и с висока информативност.
Методът се основава на факта, че вътрешните органи приперкусии издават звуци с различна височина. Качествата на тези звуци, наречени ударни звуци, зависят от съдържанието и плътността на тъканите на органите. По време на перкусия на участъци от тялото, които не съдържат въздух, се образува тъп перкусионен звук. Подобен звук се получава, например, при перкусия на черния дроб. Когато органите, съдържащи много въздух, се перкусират, звукът е звучен. По този начин, по промяната на перкусионния тон, може да се съди за промените във вътрешните органи, тяхното местоположение.
Обикновено по цялата повърхност на белите дробове порадивисокото съдържание на въздух се определя от звънещ звук. Този звук се нарича чист белодробен звук. С развитието на различни заболявания, съдържанието на въздух в белите дробове може да се увеличи или намали и перкусионният звук се променя съответно.
Промените в перкусионния звук се случват в посока на притъпяване или в посока на тимпанит, т.е. увеличаване на гласа. Естеството на звука зависи от количеството въздух и плътността на подлежащите тъкани.
Тъпотата на ударния звук възниква, когатосъбиране на ексудат в плевралната кухина, намаляване на количеството въздух в белодробната тъкан поради пневмосклероза, с развитие на възпаление от различен произход, туморен растеж.
Наблюдава се увеличаване на гласа по време на перкусиякогато в белите дробове се натрупа излишно количество въздух, което се случва с емфизем или бронхиална астма. Силен перкусионен звук се определя върху големи кухини в белите дробове, изпълнени с въздух (туберкулозни кухини, отворен белодробен абсцес, пневмоторакс).
Прилага се топографска белодробна перкусия,преди всичко за определяне на границите на белите дробове. Първо се определят границите на върховете на белите дробове. Обикновено височината на върховете се определя на 3-5 см над двете ключици. След това те намират долната граница, започвайки от дясната половина. С разширяването на белите дробове долната им граница спада и при високото положение на диафрагмата, което се случва по време на бременност, асцитът, метеоризмът, напротив, се повишава. Топографската перкусия на белите дробове дава възможност да се определи дихателната екскурзия на белите дробове, т.е. тяхната активна подвижност, което е разликата между долната граница на белите дробове по време на максимално вдишване и издишване. При здрави хора екскурзията на белите дробове е 4-8 см. При тежки възпалителни процеси в белите дробове, емфизем, плеврит, пневмосклероза, екскурзията на белите дробове намалява. Това се дължи на намаляване на еластичността и способността на белодробната тъкан да се разширява по време на вдишване.
Сравнителна белодробна перкусия успешноизползва се за диагностициране на патологични процеси във всяка част на тези органи. В този случай ударният тон се сравнява с нормалния тон в симетрични области. При здравите хора е еднакво в дясната и лявата страна на гърдите.
По този начин, белодробна перкусия, извършена презв комбинация с други основни методи за клинично изследване на пациента, ви позволява бързо да идентифицирате промените в белодробната тъкан и да направите предварителна диагноза на заболяването.
