Какво е параноя?Разбира се, това е психично разстройство. Не се смята за психоза, но хората, страдащи от параноя, имат огромни проблеми в контакт с обществото, причинявайки значителни неудобства на хората около тях. За това и говори.
Какво е параноя
Това е психично разстройство, проявяващо се в неоправдано недоверие към хората около тях. Понякога това състояние се забавя за много дълъг период.
Хората с това разстройство имат големи проблеми при работа с другите, защото са много критични. В същото време самите те не приемат никаква критика.
Признаци на параноя
Преди да постави диагноза параноя, лекарят трябва да проведе серия от изследвания и тестове. По-горе сме посочили основните симптоми на това психично разстройство. Да изберем тяхната теза:
- постоянно и неразумно недоверие към хората около тях, което може да продължи безкрайно;
- враждебно възприемане на други хора;
- критика на тяхното поведение, действия и идеи;
- всички (понякога агресивни) отхвърляне на критиките в собствения си адрес.
Клинична картина
Пациентът страда от разстройство на мисълта ивъзприятие. Ако параноичният синдром се изостри, връзката между обекти и хора се губи в параноичния ум. Той започва големи проблеми в живота, които се изразяват дори и в малки вътрешни ситуации. Той не може да ги поправи сам. Смятан за параноичен, той става само безпомощен.
Параноикът започва да чува въображаеми гласове и звуци.Понякога става дума за зрителни халюцинации. В редки случаи клиничната картина на параноиден синдром се допълва от изкривявания на мимикрията и пантомима. Неговата походка и здравословна поза може да страдат.
Сега, когато всички знаем каква е параноята и какви признаци я придружава, можем да преминем към въпроса за неговото лечение. За това - по-нататък.
Параноята. лечение
Отнасяйте се с това психично разстройство достане е лесно. Трудността се крие във факта, че параноикът, колкото и да е странно, отказва да вярва, че той, помилвайки тавтологията, е параноичен. Всичко това създава неадекватна реакция на всякакви опити на роднини да говорят с него за проблема. Paranoid възприема това като заговор и вражески провокации.
Настъпва принудителна хоспитализация на пациентав случай, че поведението му стане потенциално опасно за другите и, разбира се, за самия него. В този случай лечението се провежда с помощта на депозирани антипсихотици. Важно е обаче да се разбере, че лекарственото лечение няма да доведе до пълно премахване на тази форма на психично разстройство. Ето защо основният акцент при лечението на параноя се прави на специален курс на психотерапия (психологическа корекция).
Квалифициран специалист, който не го правитой знае от първа ръка какво е параноя, трябва да може да установи стабилен работен съюз между него и параноик. Това няма да е лесно, защото пациентът е недоверчив и подозрителен човек. Още от първите минути на разговора психиатърът трябва да може да прояви толерантност, безпристрастност и разбиране към своя пациент.
