Правото засяга взаимоотношенията в обществотопо различни начини: в някои случаи той забранява, в други, напротив, задължава, а в други разрешава. Подобно поведение на практика и на теория обикновено се нарича правно регулиране.
Представените три възможности всъщност отговарятна въпроса как законът урежда, но не разкрива какви средства използва за това. Поради това беше разработена институция в правната наука - механизми на правно регулиране.
Понятие и съставни елементи
Механизмът на правното регулиране е специален набор от средства, чрез които се управляват отношенията в обществото. В същото време се отличава с редица характеристики:
- това винаги са законни средства;
- целта на този механизъм е само да постигне законно използване на предоставените права или свободи;
- задачата на разглеждания процес е премахването на предполагаемите, но не винаги задължителни пречки пред упражняването на правата.
Като се имат предвид тези характеристики, механизмътправната уредба може да се определи като специален набор от средства за законно прилагане на права, използвани за предотвратяване на възможни проблеми при тяхното прилагане.
Учените различават, в допълнение към характеристиките, различни класификации на разглежданото явление според критериите за ролята и вида на регулацията.
И така, механизмите на правно регулиране, в зависимост от вида, са два вида:
- общо допустимо, тази категория включва както пряко разрешение, така и забрана, при които субектите са равни;
- разрешително - основният и определящ субект е властта.
В зависимост от ролята, разделянето се извършва въз основа на общото и индивидуалното. И така, последните са насочени строго към конкретен човек, а общите обхващат групата на всички субекти като цяло.
Както всяка система, механизмът има своя собственаструктура, изразена в комбинацията от три елемента. И така, механизмът на правно регулиране се състои от правоотношението, подлежащо на въздействие, върховенството на закона, което ще бъде приложено, и акта за правно изпълнение.
Тези елементи са пряко свързани със етапите на действие на разглежданото явление.
Механизъм за правно регулиране - етапи на изпълнение
По правило учените по право разграничават три основни етапа.
Първият етап, от който започва механизмътправната уредба е дефиницията на върховенството на закона. В тази връзка субектът на регулирането е длъжен точно да избере правния модел на поведение, с който възнамерява да се съобрази. Той обаче може да бъде както допустим, така и задължителен или забранителен. Пример е правилото, което забранява лишаването от живота на човек. В този случай нормата ясно се отнася до раздела на наказателното право.
Вторият етап е насочен към идентифициране на необходимотоправоотношение. Последното по същество е взаимодействието на хората в обществото. Продължавайки горния пример с нормата, механизмът на правно регулиране трябва да се задейства в случай на насилствена смърт на дадено лице.
Третият етап е издаването на актприлагане на закона. В този случай компетентният орган на страната е длъжен да установи всички обективни обстоятелства, да определи до каква степен посочената норма на закона съответства на въпросното правоотношение и да вземе категорично решение под формата на правоприлагащ акт. В светлината на горния пример с нормата и правоотношението, третият етап трябва да изглежда така. Съдията (като представител на страната) е длъжен да установи фактите по делото, т.е. да се разбере същността на създаденото правоотношение по отношение на обекта и предмета състав. Освен това той е натоварен да идентифицира как определеното съдържание съответства на приложимата норма, а именно: налице ли е фактът на насилствена смърт, извършено ли е от посочения субект и т.н. Ако първите два етапа си съответстват, издаването на акт за прилагане на закона е присъда.
Обобщавайки, трябва да се отбележи, че механизмът на правно регулиране е многоетапен модел на прилагане на правото, спазването на който води до създаването на добре функционираща система на правото.
