Съветският съюз по време на своето съществуване е живял според три основни закона. Конституциите на СССР са приети през 1924, 1936 и 1977 година. Промените в основния закон имаха собствена логика.
Характеристика на Конституцията на СССР от 1924 г. бешече не провъзгласява равенството на всички граждани, както се случи след някои европейски революции, а напротив, ограничи правата на представители на всички класове на обществото, с изключение на работника. Освен това тя имаше външнополитическа ориентация в някои от своите позиции, по-специално целта на създадената пролетарска държава беше световната революция, естествено придружена от безмилостното потискане на всички експлоататори. Резултатът от този процес, замислен от авторите на първата Конституция на СССР, трябваше да бъде Световната социалистическа република.
Вместо присъщото териториално разделениеОт Руската империя новият основен закон предполага национална политика, според която всеки от нациите, населяващи СССР, получава своята земя и правото на самоопределение. Общо имаше четири републики: Закавказката федерация (Армения, Азербайджан и Грузия), БССР, Украинската ССР и РСФСР. И. В. се смяташе за ценител на националните отношения в ленинското Политбюро. Сталин, той беше инструктиран да развие тази линия.
Конституцията на СССР от 1924 г. въвежда всесъюзно гражданство, единна платежна единица, регулира много други въпроси, а също така установява държавната граница.
Вторият конгрес на Съветите се проведе през януари; документът беше приет на 31-ви, десет дни след смъртта на Ленин.
Конституционният закон предвижда създаването на първата в света държава на пролетарска диктатура.
Въпросът за възможността за изграждане на социализъм ведна държава отдавна е обект на най-разгорещен дебат между партийните групи. В средата на тридесетте години дори на скептиците стана ясно, че съществува нова държава, въпреки враждебната капиталистическа среда, и тогава се появи облекчена формулировка, че социализмът се изгражда "главно", но беше твърде рано да се говори за окончателната му победа. Освен това се оказа, че ролята на държавата не намалява, а точно обратното, нараства. През 1935 г. на февруарския пленум на ВКП (б) е формулирано решение за необходимостта от актуализиране на Конституцията на СССР. В комисията се включиха Радек, Литвинов, Бухарин и други стари членове на партията, а Сталин я оглави.
Осмият всесъюзен конгрес на Съветите прие товадокумент 5 декември следващата година. Просто беше невъзможно да не го приемем, защото беше красиво композиран. За да се оцени правната безупречност на акта, достатъчно е да се спомене, че текстът на Всеобщата декларация за правата на човека, приета през 1948 г., включва цели глави на сталинистката конституция. Свободата беше провъзгласена от всички мислими. Всички граждани станаха равни. Въпреки че целите на съветската държава останаха същите и стремежите за световна революция не бяха отменени. Новата Конституция на СССР говори за това сякаш небрежно, като за възможността за приемане на нови републики, от които в първото издание вече има единадесет.
Текстът на основния закон гласеше, че експлоататорските класове са ликвидирани, частната собственост е обявена извън закона, но правото на лична собственост е гарантирано.
Важен раздел от Конституцията беше този, който определи процедурата за внасяне на изменения. Тази възможност не беше изключена, до 1947 г. тя претърпя седем изменения и едно ново издание.
През 1977 г., след като направи още три и половинадесетки промени бе приет нов основен закон. Съществуването на световната социалистическа система даде възможност да се говори за „окончателната победа“ на новата социална формация. Като цяло текстът на документа беше подобен на предишния законодателен акт, само правата и свободите станаха още по-големи. Денят на конституцията на СССР започна да се чества на 7 октомври, а не на 5 декември съветските граждани не усетиха други промени.
