Аперцепцията е ... Възприятие в психологията. Аперцепция - тест

Нашият минал опит, цели и мотиви на дейност играят една от основните роли във възприемането на околния свят, неговите обекти и явления.

История на понятието

Самото понятие „аперцепция“ е въведено от психолога Г.Лайбниц. D.S. Брунер измисли термина „социална аперцепция“. Това е възприемането на социални групи, народи, раси, индивиди. Психологът обърна внимание на субективността на приемането на хората около него, за разлика от обектите и явленията. Философът Имануел Кант повдигна въпроса за трансценденталното единство на аперцепцията, чиято същност е, че осъзнаването на личността на човек не може да бъде отделено от осъзнаването на околната среда.

Алфред Адлер вярваше, че аперцепцията е такаваначин на живот, разработен от човек. На тази основа психологът разработи схема, представяйки този термин като една от основните връзки във възприятието. I.F. Хербарт пренася аперцепцията в педагогиката, като я нарича осъзнаване на субектите на материала под въздействието на предишни знания и опит. Вилхелм Вунд представи този термин като специална вътрешна психическа сила, която определя човешкото поведение.

Възприятие и аперцепция

Аперцепцията е една от най-важните психичнисвойства на човек, чието действие е обусловеното възприемане на предмети и явления в околния свят, в зависимост от неговите възгледи, интереси и опит. Що се отнася до възприятието, това понятие включва приемането и трансформирането на сензорна информация, с помощта на която се формира субективният образ на обекта. Концепцията обяснява разбирането на себе си и на друг човек и на тази основа установяването на взаимодействие и взаимно разбиране. Тези два термина бяха споделени от известния учен Г. Лайбниц. Психологът е показал, че аперцепцията е основното условие за самосъзнание. И той добави памет и внимание към концепцията. По този начин комбинацията от основните психични процеси се нарича аперцепция.

Физиология на възприятието

Обектите на околния свят имат способносттавлияние анализатори на хората. За да се възроди информацията в цялостен образ, са включени сложни невронни връзки. Разбирането на възприятието се извършва във вторичните кортикални полета. Взаимовръзката на всички анализатори дава възможност, когато работи само един от тях, да събере цялото изображение на обекта като цяло. Например, когато видим камък, усещаме неговата твърдост, студенина, гладка или грапава повърхност, въпреки че дори не сме го докоснали. Важна част от дейността по възприятие е движението. Така че, ако спрете очите си със специално устройство, тогава човекът ще спре да вижда обекта. Способността да се назовава обект, тоест да се използва реч, дава възможност да се предизвикват образи и лесно да се разпознават. По този начин аперцепцията е връзката между възприятието и придобитите преди това знания, опит, интереси и нагласи на човек.

Удобства

Възприятието има определени свойства. Те могат да бъдат определени като значимост, постоянство и обективност. Първото свойство се състои в различно възприемане на един и същ обект от различни хора. Причината за това явление е, че всеки човек има свой собствен натрупан опит, на който разчита. Второ, въпреки променящите се условия, възприемането на свойствата на даден обект остава относително независимо. Третото свойство предполага хората да отнасят всички впечатления от заобикалящия ги свят към различни обекти и явления (синьо небе, звук на човешки глас и т.н.). Смислеността е свързана с обективността. Получените нови впечатления винаги се смесват с минал опит, знания, на тяхна основа човек разпознава предмета.

Възприятие в психологията

В допълнение към комбинирането на усещанията в нещо като цялообраз, който човек разпознава, настъпва неговото разбиране и разбиране. Всички действия се извършват благодарение на минали знания. По този начин можем да подчертаем специалните свойства на съзнанието:

1. Категоризация. Всеки елемент се възприема като член на родов клас. Конкретните свойства на групата се прехвърлят върху самия обект.
2. Вербална медиация. Поради това свойство се получава абстракция и обобщаване на отделните свойства на обектите.
3. Влиянието на нагласите. Може да се каже, че това е почти несъзнавана способност да чувстваш, реагираш и възприемаш, както се предполага от опита и мотивите.
4. Субективност. В зависимост от индивидуалните си фактори, различните хора възприемат една и съща тема по различен начин.
5. Аперцепция. Възприемането на всяко съдържание се определя от минали преживявания и знания.

Един от основателите на гещалт психологията, М. Вертхаймер, изведе шест закона за възприятие. Те включват:

1. Ефект на близост (комбиниране на близки форми).
2. Ефект на сходство (обекти, които са сходни по цвят, форма и т.н., се групират).
3. Факторът на „общата съдба“ (обектите се обединяват според настъпващите в тях промени).
4. Коефициент на затваряне (по-добро възприемане на фигури, които са затворени).
5. Коефициентът на групиране без остатък (те се опитват да групират определен брой обекти, така че да няма отделни фигури).
6. Факторът "добро продължение" (избор на по-малко извита линия от две пресичащи се или докосващи се).

Психика на личността

Понятието "психика" се отнася до способносттасубектите да отразяват обекти от околния свят, да изграждат картина на реалността и въз основа на нея да регулират своето поведение и дейности. Основните свойства на психиката могат да бъдат разграничени в следните заключения:

1. Психиката е свойство на живата, високо организирана материя.

2. Психиката е способна да възприема информация за околния свят и да ражда образа на материални обекти.

3. Въз основа на информацията, получена отвън, се регулира вътрешната среда на личността и се формира нейното поведение.

Най-често срещаните методи за изучаване на възприятието в психологията са тестовете. По принцип това са представители на два типа - символична аперцепция и тематична аперцепция.

Първият тест се състои от 24 карти със символи,взети от приказките и митовете. Тестовият субект групира картите според желанието си. Следващият етап от изследването е предложение за допълване на символите с друг липсващ. След това отново има групиране, но вече в добре познати категории: „любов“, „игра“, „сила“, „знание“. Субектът трябва да обясни принципа на своята систематизация и значението на символите. Резултатът ще бъде идентифицирането на приоритетите и ценностната ориентация на човека.

Вторият тест е представен като набор от таблици счерно-бели снимки, които са избрани, като се вземат предвид възрастта и пола на обектите. Задачата на участника в теста е да състави сюжетна история въз основа на всяка снимка. Тази техника се използва в случаите на психотерапевтична и диференциална диагностика при подбор на кандидати за важни длъжности.

Тест за изследване на деца

Тестът за аперцепция на бебето е създаден от L. Bellac и S.S. Bellak. Изследванията, използващи тази техника, се извършват с деца на възраст от 3 до 10 години. Същността му е в демонстрацията на различни картини, които изобразяват животни, ангажирани в различни дейности. Детето е помолено да разкаже история въз основа на снимки (какво правят животните, какво се случва в изображението и т.н.). След описанието психологът преминава към уточняващи въпроси. Важно е снимките да се показват в определена последователност, в реда на номерирането им.

Тази техника дава възможност да се идентифицират следните параметри:

1. Водещи мотиви и нужди.
2. Връзки с роднини (братя, сестри, родители).
3. Вътреличностни конфликти.
4. Характеристики на защитните механизми.
5. Страхове, фобии, фантазии.
6. Поведение сред връстниците.

Като вземем за основа понятието "аперцепция" (товасъзнателно, смислено, обмислено възприемане на реалността въз основа на миналия опит), важно е да се коригира влиянието на придобитите знания върху детето във времето, така че в бъдеще то да има правилните концепции за обектите на света.