AS Пушкин "Писмо от Татяна на Онегин": анализ на пасажа

За свою недолгую жизнь успел оставить богатое културно наследство А. Пушкин. В продължение на почти два века писмото на Татяна към Онегин е любимо стихотворение на много млади дами, които искат да изповядат любовта си към своите избраници. Цялата поема е написана с така наречената "едноименска строфа" и само в писмата на Онегин и Татяна има свобода, присъща на произведенията на Пушкин.

Анализ на писмото на Татяна

Можете да опишете човек с думи, като го посочитевъншен вид, характер, навици и можете да предоставите възможност на читателя самостоятелно да привлече в своето въображение образ, основан на поведението на героя, на чувствата, които изпитва. Писмото на А.Пушкин Татяна към Онегин направи много проницателен, честен и открит. Епистоларният жанр помогна на поета да предаде на читателя чувствата и мислите на героинята. Трябва да се отбележи, че писмото е написано от млада дама на окръг, която трябваше да премине не само чрез своите комплекси и страхове, но и чрез морални забрани. През 19-ти век момичето не е било в състояние да бъде първото, което признава любовта към мъжа, но Татяна е готова да игнорира правилата, дори и да получи презрение в замяна.

Писмото на Пушкин Татяна към Онегин е разделено наняколко части. Отначало момичето пише за риска и как адресатът трябва да вземе това послание. След това има алтернатива: „Когато имах надежда, имах ...” - тоест, Татяна рисува във въображението си какво би могло да бъде и тези сънища отблъскват истинските снимки. В третата част е отражение: "Защо ни посети?"

За да покажете сърдечните болки на вашите героитяхната трудна съдба и прераждане, пише Пушкин "Евгений Онегин". Писмото на Татяна съдържа голям фрагмент, където тя се обръща към „ти“, но най-вероятно тя се обръща не към истинския Юджийн Онегин, а към героя на мечтите си, който отдавна е познат и близък до нея. Тогава момичето в съзнанието си съчетава два образа: измислен и реален. Тя също се обръща към Онегин към „ти“: „Отсега нататък поверявам съдбата си на теб ...“

Пушкин пише писмото на Татяна до Онегиндрама. Момичето разказа за чувствата си, като прекрачи моралните принципи. След като прочете съобщението, Онегин може да си представи ситуацията, да разбере позицията на младата дама, да направи нещо. Последните четири реда обобщават и завършват с въведение. Татяна сякаш слиза от небето на земята, припомня реалността и отново се обръща към любимия си „ти“. Тя осъзнава рисковаността на начинанието си, но се доверява на честта на Евгени.

Образът на любовник, прост, честен и отворенселско момиче нарисува стихотворение. Писмото на Татяна до Онегин е искрен и много смел порив на млада дама, която пожела да изрази чувствата си. Разбира се, тя се влюби по-скоро не в самия Юджийн, а в измислен образ. Татяна беше привлечена от неговите маниери, светското възпитание отличаваше мъжа от другите, така че той изглеждаше на момичето идеал, способен да я разбере.