/ / Съзвездие триъгълник и спирална галактика M33

Съзвездие Триъгълник и спирална галактика M33

Именно това небесно съзвездие на северното полукълбо на небето Tri (съкратено латинско име от Triangulum) е един от най-интересните обекти за изследване от аматьори.

Местоположение на небето

В тёмную ночь, при отсутствии ярких источников светлина, ще можем да я открием под формата на фигура, ясно оформена от три звезди, подобна на продълговатия триъгълник. Техните звездни величини се изразяват по следния начин: 3m и два от всеки по 4m.

триъгълник на съзвездието

Затова може да се види с просто око.

В съседните съзвездия може да навигирате звездното небе, за да намерите съзвездието Триъгълник. Това ще ви помогне да Андромеда, Персей, Овен и Риби.

От историята и митологията

Това съзвездие е известно от древността, ноточно откъде идва името, остава неизвестно. За него има бележки във вавилонските каталози и ръкописи, които са написани около 1100 г. пр. Н. Е. Съзвездието е известно от зората на астрономията и е описано от гръцкия Птолемей през II век пр.н.е. Съзвездието Триъгълник присъства на звездните карти на критяните и финикийците. Всичко подсказва, че той има доста дълга история. На един от древните астрономи, Ератостен, съзвездието на Триъгълника приличаше на прилика с делтата на Нил, а в Гърция се наричаше Делтонон заради очертанията си, наподобяващи главна гръцка буква „делта“.
От писмени източници в гръцката митология е известно, че съзвездието на Триъгълника е идентифицирано с остров Деметра - Сицилия - и трите му основни града.

Нека да поговорим за характерни върхове

Съзвездието Триъгълник образува форма, наподобяваща геометрична фигура, както подсказва името му.

съзвездие северно полукълбо небе три

Очертано от трите най-изявени звезди в товасъзвездия. Най-ярките космически обекти Алфа, Бета и Гама образуват действителната форма на триъгълник. Най-значимите космически тела в съзвездието Триъгълник включват най-яркия обект в своята звездна система, бета, наречен Делтотум. Разстоянието от Земята до тази звезда е приблизително 125 светлинни години. Вторият по яркост в това съзвездие - Алфа - според класификацията принадлежи на бяло-жълтите подгиганти. Нарича се още върхът на триъгълника, той е двойна звезда от сложен спектър. Разстоянието до звездния обект е 64,2 светлинни години. Гама, третата най-ярка звезда, е бяло джудже и се намира на 188 светлинни години от Земята. Delta има същата структура като Alpha. Състои се от две джуджета - жълто и оранжево. Разстоянието между нашата планета и тези звезди е най-малко 35 светлинни години.

Спирална галактика M33

Съзвездието е лесно разпознаваемо и съдържа в себе сивидими граници, макар и не най-ярката, но една доста добре позната спирална галактика M33, която принадлежи към типа Sc и принадлежи към групата на локалните галактики.

спирална галактика m33
Има няколко мъглявини, има многомасивни яркосини звезди и звездни купове с нарастваща плътност към центъра му. Разстоянието от Слънцето до спиралната галактика M33 е три милиона светлинни години. Досега в тази галактика са открити над 110 променливи звезди.

Най-големите обекти в този район на небето са галактиките Андромеда, Млечният път и галактиката Триъгълник, известни също като M33 или NGC598.

триъгълник на галактиката

Тези най-големи спирални галактики иматтехните собствени подгрупи на галактики. Повечето от тях са свързани с "майчините" огромни гравитационни сили. Триъгълната галактика е почетно класирана на трето място (след Андромеда и Млечния път) в местната група галактики. Диаметърът му е приблизително 50-55,6 хиляди светлинни години.

Черна дупка, открита в галактиката ТриъгълникM33 X-7 е доста голям. Масата на космическо тяло е 16 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Това е една от най-големите черни дупки, единственото изключение са свръхмасивните дупки на доста близко разстояние от нас.

Съзвездието Триъгълник включва и другигалактически системи, те са по-малко ярки и тяхната величина не надвишава единадесетата звезда. Най-голямата от тях е спиралната галактика NGC925. Разстоянието от нашето Слънце до NGC925 е 46 милиона светлинни години. Достатъчно е, но благодарение на свръхмощните телескопи астрономите изследват космическото пространство и уникалните обекти на Вселената в тази част на небето.