Много от нас помнят забавната детска карикатура „Как човек продава крава“. Тази забавна и поучителна история е написана от С. Михалков. Малко е известно, че карикатурата е създадена по негово стихотворение.
Никой не взема
Изгледаха карикатурата „Като човек, който продава крава“детство, вероятно всички. Историята за продажбата на нещастно тънко коремче предизвиква двойно усещане. От една страна разбираме, че кравата вече не носи на собственика никакви доходи, затова решава да се отърве от него. От друга страна съжаляваме за лошото животно, което в продължение на много години се е превърнало в местно.
Няма как старецът да може да продаде кравата си.Никой не предлага добра цена за това. Мнозина се интересуват от причината за продажбата на животното. Собственикът честно казва какво е сутринта на пазара, но никой не иска да го вземе. Той пита, че цената за кравата е много ниска, което плаши потенциалните купувачи. И всичко това, защото тя вече е стара и постоянно боледува. Когато хората се интересуват от добива на мляко, той отговаря, че е много беден. Разбира се, подобна антиреклама отблъсква дори най-претенциозния купувач.
Приказката „Как човек продаде крава“ показваколко важен е добрият в съвременни условия PR продукт. В крайна сметка, доброто представяне на неговите достойнства ще помогне да се продаде и най-излишното нещо. Но честен старец изобщо не разбира това и затова стои на пазара от сутринта.
асистент
Неужели так безрезультатно закончится история о как човек продаде крава? Разбира се, че не. В най-неочаквания момент млад мъж се приближава до стареца и се чуди защо никога не е продавал стоките си цял ден. Научил истината, той жали небрежния продавач и иска да му помогне. Обещава, че скоро ще намери купувач за него.
Виждайки богат човек, човекът предлагада си купя крава. На въпроса колко струва едно животно, той отговаря, че само много богат човек може да си позволи такова съкровище. Това изненадва нашия богаташ. Кравата изобщо не прилича на сделка! Но и младежът не се губи тук. Той обяснява тънкостта на кравата с факта, че макар да не е дебела, тя е много "млечна". Когато един търговец попита за количеството млечен добив, човекът отговаря, че е толкова голям, че дори ръцете му ще се уморят да го дое.
Изглеждаше, че богаташът вече е паднал за стръвта на находчивия продавач и е на път да се съгласи да закупи такъв качествен продукт. Но сюжетът се обръща по различен начин.
Нуждаете се от себе си!
Историята на човек, който продава краваразгръща се в друга посока. Самият старец, слушайки думите на човека за своето животно, му повярва! Сега той изобщо не иска да се отърве от такива стоки. В крайна сметка се оказа, че такъв добитък ще бъде полезен за всички! Сега той отказва да продаде любимата си Буренка.
Защо се случи това?В крайна сметка собственикът стоеше цял ден на пазара, за да се отърве от ненужния добитък. Факт е, че човекът отвори очи за кравата на стареца. Знаейки, че е болна и на практика не носи мляко, собственикът вярва на думите на непознат човек. Използвайки прости методи за успешен маркетинг, хитрецът за нула време намира купувач на нежелан продукт.
Стихотворението „Как човек е продал крава“ завършва с удивителен знак, забележка от дядо му, че такъв добитък би бил подходящ за него във фермата.
Не е известно дали той ще съжалява за постъпката си. Но сега той знае какво да прави, ако иска да го продаде отново.
Резултатът
Въпреки че рекламата за говеда не беше съвсем честна, тя успя да доведе до желания резултат. Самият собственик на небрежна крава успя да повярва в нейната идеалност.
Купувачът също се оказа глупав. В края на краищата той видя, че думите на момчето не съответстват на реалността, но въпреки това той си падна по стръвта.
Тази приказка ни учи не да вярваме на продавача, а на себе сипроверете стоките много внимателно. В крайна сметка всеки на пазара търси своя собствена изгода. Продавачът се опитва по всякакъв възможен начин да рекламира вещта. И купувачът се надява да купи нещо висококачествено и евтино.
Сега знаем как човек е продал крава.Направи го честно, без никаква реклама. Но се оказа, че хората изобщо не се интересуват, искат да чуят, че вземат достойно нещо. Човек не винаги вижда колко честен е с него.
Без находчив човек старецът вероятно нямаше да може да разбере тази истина.
