Изучавайки историята на Европа и Русия, много честоПопадате на такова понятие като собственик на земя. Преминавайки дума до ушите, понякога не се замисляме за нейното значение. Струва си да знаете, че собственикът на земята е това, което правеше. Счита ли се това имение за благородство?
Земя в Русия - кой е той?
Думата има доста стари корени и се случиот староруско „имение“, тоест парцел, издаден за обслужване. Отначало то не е наследствено, започнало едва през 17 век. Тогава се открои специален слой на обществото. По този начин собственикът на земята е благородник, който притежава земята, притежава я и също има имот. Този социален слой на обществото беше доста голям и обхващаше съвсем различни хора, от малки собственици в провинцията до заможни благородници в големите градове, особено в столицата.
Генерал благородник през 18-19 век
В посочения период от време собственикът на земята емъж, принадлежащ към военното имение, благородници. Те живеели както в провинциалните градове, така и в столицата. От незапомнени времена военните хора, дори след разрешението на Петър 3 да не служат в армията, продължиха да пишат синовете си, все още влюбени, в стражата.
Малки и средни имоти и имотиблагородството е било изградено главно от дърво, много по-рядко от камък. Животът беше много прост. Животът продължи спокойно и доста тъжно, с изключение на редки пътувания до съседи и няколко развлекателни дейности.
Нещата бяха съвсем различни в столицата, където живееха.заможни благородници. Собственикът на Катрин е богат човек, амбициозен човек. По правило това бяха хора, които заемаха високи постове, прекарваха време на балове и се увличаха с дворцови интриги. Огромните каменни имения, които някога са им принадлежали, стоят и до днес.
Див стопанин
Тази фраза не означава никакваотделно имение, това е просто израз, който до известна степен се е превърнал в име на домакинство след публикуването на едноименната приказка M.E. Saltykov-Шчедрин. Става въпрос за доста глупав и недалновиден собственик на земя.
Страдащ от безделие и скука, той изведнъж стигна дозаключението, че в света има твърде много селяни, и започнаха да се оплакват от Бога за това. В резултат на това той реши да се отърве от хората, които го дразнят. Според сюжета на приказката „Див земевладелец“ в резултат главният герой е оставен сам. Въпреки това, дългоочакваното мълчание и липсата на обикновените хора се оказва напълно различно от това, което той искаше. В къщата му нямаше нормална храна, нямаше кой да се грижи за него, което постепенно доведе до пълната му деградация.
Алегоричният образ на собственика на земя е критика на цялата социална структура от онова време, отразяваща остро проблема на експлоататора и експлоатирания.
