Пролетариатът е работническата класа.Според Маркс революционното управление на работниците е единствената форма на управление в прехода на обществото от капиталистическа към комунистическа система.
Общият модел на революция и строителствоСоциализмът е диктатура на пролетариата. Тази сила е необходима за извършване на трансформации в обществото и за потушаване на съпротивата, упражнявана от експлоататорския клас.
Ленин посочи, че в рамките на ожесточена конфронтация между буржоазията и работните маси ще остане господството на първата или диктатурата на пролетариата, а третият път не съществува.
Същността на правилото на работещите маси, подобно на другитемощност, се определя в съответствие с основните му задачи и класната природа. Диктатурата на пролетариата е силата на една класа, която чрез прилагане на подходяща политика осигурява изграждането на социализма. В същото време, в своето ръководство на държавата, трудовите маси разчитат на многобройни слоеве трудови хора (дребна буржоазия, интелигенция, селячество и др.). Най-високият принцип на диктатурата на пролетариата, Ленин счита за обединението на селяни и работници.
Освен че потискат съпротивата, която иматсвалена от експлоататорските класове, силата на работниците защитава държавата от нападения на империалистически сили, укрепва международните отношения с международните работни маси. Диктатурата на пролетариата насърчава развитието на международното сътрудничество.
Основните задачи на енергийните работници включватосъществяване на социалистически промени в културната, социалната, икономическата, политическата сфера, осигуряващи подобряване на материалното благосъстояние на работниците.
Всички тези позиции ясно отразяваха лозунгите.Болшевики. Заедно с това те осъществяваха ръководството на селячеството и други слоеве за окончателното им отделяне от класа на буржоазията и участие в изграждането на социализма.
Според Ленин диктатурата на пролетариата не е такаТова беше само насилие срещу класа експлоататори. Основната същност на властта, нейната водеща страна е създаването на социалистическо общество, изпълнението на творчески задачи.
Ленин смята диктатурата на пролетариата за нов типдемокрация. Според него тази демокрация позволи на работниците да се ползват от своите свободи и права. Освен това в пролетарска държава демокрацията е ограничена до експлоататорите - техните контрреволюционни действия са потиснати, а опитите за провеждане на пропаганда срещу социализма са подтиснати.
Диктатурата на работещите маси няма разликисамо по своето съдържание, но и във формите на неговото изпълнение. Те (въз основа на определени исторически условия) могат да бъдат доста разнообразни. В практиката на революционното движение е имало такива видове диктатура на пролетариата като Парижката комуна, Съветите и др. Трябва да се отбележи, че независимо от формата си, силата на работещите маси изразява една единствена същност.
Прилагането на демокрацията на пролетариата изисква специалноорганизация, способна да осигури решителното, активно участие на всички работници в публичната администрация. Така масите се приближават към административния апарат. Властите в този случай се формират в съответствие с принципа на оборота и елегантността. Наред с това е разрешено и назначаването на представители от централните органи (като временна мярка за периода на формиране на социалната система).
Водещата роля беше изиграна от Комунистическата партия, която съчетаваше дейността на обществените и държавните организации, насочвайки я към обща цел.
След развитието на развита социалистическа система държавата с диктатурата на пролетариата се превръща в общонационална.
