Когато човек бъде помолен да изброи цветовете на дъгата доред, веднага в главата се появява такава позната от детството броеща рима: "Всеки ловец иска да знае къде седи фазанът." И според първите букви на тази фраза, цветовете се наричат: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, синьо и лилаво. Спомням си
Цветовият ред на дъгата е свързан с пречупванетобяло в призмата. Ъгълът на пречупване директно зависи от дължината на светлинната вълна. И тъй като светлината пробива две равнини, различните цветове се пречупват под различни ъгли. Така бял лъч „влиза” в призмата, а дъгата „излиза”. Такъв никол (тоест призма) в природата може да бъде капка вода или
Цветовете на дъгата са подредени по редв зависимост от дължината на вълната: отгоре най-дългата е червена, отдолу най-късата е синя. Както палитрата, така и подредбата на цветята бяха считани за свещени от всички народи по света, а самото явление се разбираше като връзка между небето и земята, боговете и хората. В древноиндийския епос Рамаяна дъгата се нарича божественият лък на един от върховните богове на Индра, който хвърля от него мълниеносни стрели, придружен от гръмотевици. В староскандинавския трактат „Биврест“ този феномен се тълкува като мост, който обединява небето и земята в свещени моменти. Той е охраняван от пазач. И преди смъртта на света и боговете, този мост ще се срути завинаги.
Но в християнско време всички хора на планетатадъгата стана по-близка и по-разбираема като напомняне за Божието опрощение на хората след края на Потопа. Като сключване на съюз и обещание, че занапред Всевишният няма да наказва хората толкова жестоко. Дъгата се превърна в символ на красив небесен огън и мир. А цветовете, характеризиращи Бога: лилаво - благородство, оранжево - стремеж, синьо - тишина, зелено - предчувствие, жълто - богатство, синьо - надежда, червено - победа.