Една от най-чувствените руски текстовее Атанасий Фет. Той много фино и точно усеща природата, забелязва всички нейни черти, фини моменти, на които другият човек не би обърнал внимание. Анализ на стихотворението на Фет позволява не само да научите повече за красотата на руската природа, но и да разкриете многостранността на вътрешния свят на поета. Всички стихове на автора са много оживени, цветни, преливащи от звуци. Доста често той надарява неодушевените предмети с качествата на живите същества, което се отразява и на чувствата, предизвикани от работата.
Само 12 реда, но колко точно и емоционалноавторът описа красотата на пролетната гора, хубавия слънчев ден, очарованието на крехка момина сълза и възвишените човешки чувства! Анализ на стихотворението на Фет показва колко добре поетът отбелязва най-малките детайли на света. След като прочетох това произведение, пред очите ми се появява картина на красива горска поляна, на която на места лежи сняг, а през нея плахо надничат първите момина сълза. Авторът не просто нарече това цвете предвестник на пролетта. Първите кокичета говорят само за настъпващата зима, но момина сълза открито обявява, че е дошла пролетта и се е превърнала в пълноценна любовница. Образът на пролетни цветя се допълва от ярко слънце, което дава своите топли, но все още не горящи лъчи.
Поетът умело използва метафори и анализСтихотворението на Фет „Първата момина сълза” доказва това за пореден път. Авторът специално извежда паралел между пролетно цвете и младо момиче, като по този начин доказва, че всичко в природата е едно. Периодът на цъфтеж на момина сълза е мимолетен точно като младостта. В края на поемата идва съжалението, че времето не щади никого.