Михаил Ломоносов отдавна се нарича човек по учебник. Всеки ученик от ранна възраст знае за изключителен учен или поне за неговото съществуване и научава появата му в портрета.
Михаил Ломоносов: портрет на учен въз основа на рисунката на Шулце
В живописта на XVIII век са били особено търсеникартини, изобразяващи хора. Това се дължеше до голяма степен на нуждата на хората да оставят отпечатък върху историята и да предават информация на потомците за това как изглеждаха изключителни умове на своето време.
Портретът на Ломоносов е познат на всички още от детството.Малко хора знаят, че такъв познат образ на учен има няколко интерпретации и понякога е много трудно да се разграничи ръката на майсторите. Сред многото произведения на изкуството гравиращият портрет на Ломоносов, рисуван от М. Шрайер, базиран на рисунка на неговия колега и учител Х. Шулце, представлява значителен интерес за историците на изкуството.
Съставът на произведението не се различава много от този наФесара, но можете да видите, че Шрайер представя редица интересни подробности. Ученият не държи с две ръце на масата, а седи в отворена поза, излагайки гърдите си в домашен помия кафтан. Михаил Василиевич държи бележки в едната си ръка, а писалка - в другата. Изразът на лицето му издава изключителна замисленост, но в същото време можете да хванете намек за ентусиазъм в погледа му. Зрителят е представен с портрет на Ломоносов, който е зает с мисловния процес и в същото време се опитва внимателно да оправи всичко на хартия. Отворените пред него книги се крият в трудовата небрежност.
Неочакван факт за гравюрата.
Гравиране на Шрайер, изобразяващ портрет на Ломоносов,има една характеристика, над която изкуствоведите все още озадачават. Предполага се, че произведението е написано по рисунката на Шулце, но той е роден през 1749 г., което не корелира с датата на гравюрата - края на 18 век. Подробно разглеждане на картината разкрива, че в отворената книга на преден план е името на Петър I, а не Елизабет, през което е живял Ломоносов. Цялостната композиция е стилистично изградена в бароков стил, въпреки че в края на 18 век се смята периодът, когато в живописта царува класицизмът. Въз основа на тези разминавания в света на изкуството има предположение, че портретът на Ломоносов от ръката на Шрайер е преминал през няколко етапа на своето развитие и самият художник не е контактувал с учения. Първоначално е създаден портрет на Михаил Василиевич, след това Шулце направи рисунка от него. На последния етап Шрайер създава известната си гравюра въз основа на скица с молив на своя учител и колега.
Стилистични особености на гравюрата.
Горният бароков стил на снимката,които не са имали място през 18 век, се дължи на художествено устройство, дошло при нас от времето на Римската империя. С цел да напише гравюра, изобразяваща изключителен учен, Шулце, и след него, разбира се, Шрайер също намери подходящ прототип на картината, където е изобразен Жан-Жак Русо. И като го вземат за основа, те „посадиха“ главата на Ломоносов върху тялото на мислителя. Именно този факт обяснява стилистичното несъответствие в гравюрата на Шрейра с каноните, царували в живописта в края на 18 век.
