Баладата в литературата е специален жанр, защотокойто се характеризира с ясен сюжет, малък обем и драматично развитие на разказа. Много често баладите използват историческо платно, за да изразят основното послание на автора. Това се дължи на факта, че този жанр идва от народни легенди и легенди. Баладитите на Лермонтов са кратки и големи, те незабавно прехвърлят читателя в описаното време и насърчават дълбока съпричастност към героите.
Проба за писалка
Същото се отнася и за един млад поет, който работисобствената си "Балада" през същата година. Той взима сюжета на произведенията на Шилер "The Diver" и "Glove" и ги обединява. Подобно на други балади на Лермонтов, това е кратко и просторно. Той прекъсва всичко ненужно. Ако Шилер обръща голямо внимание на описанието на развълнуваната вода, и снимките на подводния свят, а след това Лермонтов точки да се борят с елементите, чрез описанието на състоянието на героя.
Фолк мотиви
Малко по-късно поетът се обръща към хоратанаследство. Балади на Лермонтов "Reed" и "Къде е толкова бързо, Zhidovka млади? .." са построени на ясен модел, използван в старите легенди. Първо идва любов, а след това предателство (или по избор - любовта се отхвърля), последвана от всеобща ревност и завършва с убийство.
Важно е, че тук и Лермонтов, майсторскиманипулиране на рима, не потъмнява неговия гений в скромност и с няколко уверени и точни удари създава пълна картина, в която обаче много детайли остават сякаш зад кулисите. Но това не разваля работата. Напротив, това го прави още по-ярка и запомняща се.
Използвайки алегории
Балтаните на Лермонтов често се строяталегории. С други думи, авторът представя абстрактни понятия или дори определени исторически личности, използващи конкретни физически обекти. Например в баладата "Спор" той се отнася до образа на планините, които той много обичаше. И "Двама гигант" представляват сблъсъка между Наполеон и император Александър Първи.
Митологични образи
Поетът се интересува не само от фолклорното епос, но и отМитология. Някои по-късни балади имат конструкция, характерна за развитието на митовете. И тогава авторът не само омаловажава ситуации, или вече добре познати герои. Не, то се отнася конкретно до вътрешното ядро, към основните закони на жанра, върху които е построен разказът.