Най-малко веднъж годишно чуваме по радиото,телевизията или четете в интернет, че 10 декември е Денят на правата на човека. Но не всеки знае защо тази конкретна зимна дата беше избрана да отпразнува този празник. Какво означава това? Много го наричат "празник на активисти за правата на човека" и те не са много далеч от истината. Работата е, че точно тогава през 1948 г. беше приет много важен документ. Той всъщност инициира съвременната концепция за това, какви са правата на човека. Това се случи на среща на Асамблеята на нова междуправителствена структура - Организацията на обединените нации. Тъкмо започва да работи и е необходимо да приема правила и договори.
Международният ден на правата на човека стана такъвЕдва след 1945 г. след реализиране на ужасите, трагедии и кланетата на Втората световна война, на специална международна комисия беше създадена. Той обедини адвокатите на много страни и континенти, както и национални и религиозни традиции. Те трябваше да определят с консенсус какви основни принципи, които определят човешкото достойнство, са приемливи за всички раси, държави и етнически групи. Тези разпоредби бяха основата на документа, да се кодифицира общата, универсална норма за всички, към които трябва да се стреми всяка държава, която е член на ООН. Това е Бил, който стана част от Хартата на тази уважавана междудържавна организация.
Международен ден на правата на човека донесеМногобройни неправителствена движение, което не само преминали през процеса, но също така се опитва да документ включва различни свободи, неотменими от концепцията за "достойнство". Правото да се живее, за да бъдат свободни от насилие и глад, способността да се практикува никаква религия - всичко това е било включено в задължителния списък. Постигането и реализацията на това право е било признато като приоритет, който стои по-високо от държавния суверенитет. Ето защо от датата на приемането на този документ се отбелязва като Международен ден на правата на човека. В крайна сметка, за защитата на тези принципи е въпрос за всички държави, правителства и народи.
Може би много от нас ще кажат товаДекларацията е само лист хартия. Факт обаче е, че това е общопризнат стандарт на правата на човека. Те могат да бъдат счупени, но не могат да бъдат отнети. Следователно е не само възможно, но и необходимо да се изисква спазването на тези права. Не без причина през 1993 г. участниците в световната конференция във Виена, която събра 171 държави, отново потвърдиха своя ангажимент към Декларацията и готовността на правителствата им да следват този стандарт. Ето защо Международният ден на правата на човека е дата, която ни напомня, че съществуват принципи и норми, които защитават нашето достойнство и трябва да бъдат спазвани за всички без изключение.