Държави износители на петрол. Най-големите износители на петрол - списъкът

Много страни производители на нефт успяха да развият своитеикономика поради прилагането на основния ресурс. Но динамичният растеж на показателите би бил невъзможен, ако развиващите се страни не се бяха обединили.

Групи, произвеждащи петрол

Преди да разбера кои от тях съществуваторганизации, които регулират производството на суров нефт и условията за продажбата му, трябва да разберат кои държави са включени в тях. По този начин основните износители на петрол са страните, където се произвежда. В същото време държавите, които са световни лидери, произвеждат повече от милиард барела годишно.

Експертите разделят всички държави на няколко групи:

- членове на ОПЕК;

- САЩ и Канада;

- страни от Северно море;

- други големи държави.

Световното лидерство принадлежи към първата група.

Историята на създаването на ОПЕК

Международна организация, която обединяваголеми износители на петрол, често наричани картел. Той е създаден от няколко страни с цел да се стабилизират цените на основната суровина. Тази организация се нарича OPEC (OPEC - Организацията на страните износители на петрол).

Големите страни износители на петрол, коитопринадлежал на развиващите се държави, обединени през 1960г. Това историческо събитие се състоя на конференцията през септември в Багдад. Инициативата беше подкрепена от пет държави: Саудитска Арабия, Ирак, Иран, Кувейт и Венецуела. Това се случи, след като 7-те най-големи транснационални петролни компании, които също бяха наречени „Седемте сестри“, едностранно понижиха изкупните цени на петрола. В крайна сметка, в зависимост от стойността му, те бяха принудени да плащат наем за правото да развиват депозити и данъци.

Но новите независими държави искахаконтролират производството на нефт на своята територия и наблюдават експлоатацията на ресурси. И предвид факта, че през 60-те години предлагането на тази суровина надвишава търсенето, една от целите на създаването на ОПЕК е да се предотврати по-нататъшен спад на цените.

Първи стъпки

След създаването на международна организациястраните износители на петрол започнаха да се присъединяват към него. Така през 60-те години броят на държавите, присъединили се към ОПЕК, се е удвоил. Към организацията се присъединиха Индонезия, Катар, Либия, Алжир и Обединените арабски емирства. В същото време беше приета декларация, която консолидира петролната политика. В него се посочва, че държавите имат право да поддържат постоянен контрол върху своите ресурси и да гарантират, че те се използват в интерес на тяхното развитие.

Основни износители на петрол в света през 70-те годининапълно пое контрола върху производството на запалима течност. Именно от дейностите на ОПЕК цените за суровия ресурс започнаха да зависят. През този период към организацията се присъединяват и други страни-износители на петрол. Списъкът се разшири до 13 членове, включително Еквадор, Нигерия и Габон.

Необходими реформи

Осемдесетте години се превръщат в доста труден период. Всъщност в началото на това десетилетие цените се покачиха безпрецедентно. Но до 1986 г. те са намалели и цената е била определена на около 10 долара за барел. Това беше значителен удар за всички страни износители на петрол. OPEC успя да стабилизира разходите за суровини. В същото време бе установен диалог с държави, които не са част от тази организация. Също така бяха определени квоти за производство на нефт за членовете на ОПЕК. Картелът се съгласи на механизъм за ценообразуване.

Значението на ОПЕК

Да разберем тенденциите на световния пазар на петролважно е да знаем как се е променило влиянието на ОПЕК върху ситуацията. Така че, в началото на 70-те години, участващите страни контролираха само 2% от националното производство на тази суровина. Още през 1973 г. държавите постигат, че 20% от производството на петрол попада под техен контрол, а до 80-те години над 86% от общото производство на ресурси става подчинено на тях. Имайки това предвид, страните износители на нефт, които влязоха в ОПЕК, се превърнаха в независима определяща сила на пазара. Дотогава транснационалните корпорации вече бяха загубили своята сила, защото държавите, когато е възможно, национализираха цялата петролна индустрия.

Общи тенденции

Но не всички страни износители на петрол бяхадо специализирана международна организация. Например, през 90-те години правителството на Габон реши да напусне ОПЕК, през същия период Еквадор временно преустанови участието си в делата на организацията (от 1992 г. до 2007 г.). Русия, която заема водеща позиция по отношение на производството на този ресурс, стана наблюдател в картела през 1998 г.

В момента членовете на ОПЕК имат общоизвършват 40% от световното производство на нефт. Освен това те притежават 80% от доказаните запаси от тази суровина. Организацията може да промени необходимото ниво на производство на петрол в участващите страни, като го увеличи или намали по свое усмотрение. В същото време повечето държави, участващи в разработването на находища на този ресурс, работят с пълен капацитет.

Основни износители

Сега членовете на ОПЕК са 12 държави.Някои държави, участващи в развитието на ресурсната база, действат независимо. Например това са такива големи износители на петрол като Русия и САЩ. Те не са обект на влиянието на ОПЕК, организацията не диктува условията за добив и продажба на тази суровина. Но те са принудени да се примирят с глобалните тенденции, определени от страните членки на картела. В момента Русия и САЩ заемат водещи позиции на световния пазар заедно със Саудитска Арабия. По отношение на нивото на производство на запалими течности, всяка държава представлява повече от 10%.

Но това не е всички основни страни износителки на нефт. Списъкът с десетки лидери включва още Китай, Канада, Иран, Ирак, Мексико, Кувейт, Обединени арабски емирства.

Сега в над 100 различни държавиима петролни находища, в тях се разработват полета. Но обемът на добитите ресурси, разбира се, е несравнимо малък в сравнение с притежаваните от най-големите страни износителки на петрол.

Други организации

ОПЕК е най-значимата асоциацияпетролни държави, но не единствената. Например през 70-те години беше организирана Международната агенция по енергетика. 26 държави веднага станаха негови членове. IEA не регулира дейността на износителите, а основните вносители на суровини. Задачата на тази агенция е да разработи механизми за взаимодействие, които са необходими в кризисни ситуации. По този начин именно стратегиите, които той разработи, позволиха донякъде да се намали влиянието на ОПЕК на пазара. Основните препоръки на МАЕ бяха държавите да създават петролни резерви, да разработват оптимални маршрути за движение на суровини в случай на ембарго и да предприемат други необходими организационни мерки. Това допринесе за факта, че не само най-големите износители на петрол вече могат да диктуват условията на пазара.