/ / АЕЦ Хмелницки: характеристики, история

АЕЦ Хмелницки: характеристики, история

В ерата на Съветския съюз, мащабни строителни проектитрудно беше да изненада някой от гражданите. В цялата огромна вече несъществуваща страна, колосална по отношение на размера и материалните си инвестиции, се извършваше изграждането на промишлени съоръжения, сред които АЕЦ Хмелницки заема специално място. За тази станция, която генерира електричество от ядрена енергия, ще говорим в статията.

Общ изглед на АЕЦ Хмелницки

Обща информация

АЕЦ Хмелницки е последната по рода сиинсталация, пусната в експлоатация по времето на СССР. Освен това съоръжението се оказа първото по рода си на територията на съвременна независима Украйна и вероятно първият знак по пътя към най-ефективното обновяване на съществуващия парк ядрени реактори. Основната задача на станцията беше да компенсира острия недостиг на електроенергия в западните райони на Украйна, както и, ако е необходимо, да изнесе в държавите от Съвета за икономическа взаимопомощ.

АЕЦ Хмелницки

праистория

През 70-те години на миналия век има много бързо развитиенационалната икономика на Съветския съюз, което съвсем логично изискваше увеличаване на доставките на електроенергия. Единната енергийна система на страната остро осъзнаваше липсата на капацитет. Тъй като западните региони осъществяваха много приличен износ на електроенергия в чужбина, естествено се появи нуждата разликата да се покрие чрез създаване на нова станция, която да произвежда поне 4000 MW. Разбира се, това е възможно само благодарение на ядрената енергия. И затова на 16 март 1971 г. Съветът на министрите на СССР решава да започне изграждането на нова атомна електроцентрала в центъра на Украйна. Въпреки това, във връзка с нарастващия износ на електроенергия към страните от СИВ, беше решено станцията да се построи в западната част на щата.

Атомна електроцентрала Нетишин

създателите

АЕЦ Хмелницки, аварията при която ще бъде описанапо-долу е създаден от специалисти от Киевския институт под името "Енергопроект". Окончателният вариант на проекта е одобрен от ресорното министерство на 28 ноември 1979 г. Документът предвиждаше обединяването на атомна електроцентрала с реактор ВВЕР-1000. Повече от 50 точки претендираха за основна строителна площадка.

Начало на строителството

И така, къде е атомната електроцентрала Хмелницки на картатаУкрайна? Ръководството на страната избра района на град Нетишин за място на своята постоянна база. Първоначално съоръжението е наречено Западноукраинска АЕЦ, но по-късно е преименувано на Хмелницки.

4 февруари 1977 г. Министерство на енергетиката на СССРиздаде заповед за започване на СМР по изграждането на гарата. Този документ даде тласък за осъществяването на мащабни операции. Алексей Иванович Троценко беше одобрен за директор на индустриално важно стратегическо съоръжение.

Знак за радиационна опасност в АЕЦ Хмелницки

Първи трудности

През пролетта на 1977 г. първиятработници. Отряд от 60 души е воден от началника на участъка. На целия екип първоначално беше предоставен само един багер, две коли и булдозер. Струва си да се отбележи, че майката природа също донесе допълнителни проблеми на пионерите: теренът беше горист и заблатен, торфени блата и ужасен офроуд пречеха. Според спомените на първия директор на атомната електроцентрала работниците на строителната площадка са имали оскъдна за онези времена заплата и са живели в много тесни условия, твърдо вярващи в светлото си бъдеще.

Продължаване на строителството

През 1978 г. съоръжението започва да доставя оборудване,проектиране на първите компоненти и възли. Пуснат е и драгер, който измива обекта под пътя и града. Две години по-късно те започнаха да строят резервоар с обща площ от 22 км2, и първите жители на бъдещия град на атомните учени получиха напълно завършени апартаменти от държавата.

Началото на строителството на атомната електроцентрала датира от22 януари 1981г Именно на този ден беше изкопана първата кофа с почва на строителната площадка за фундаментната яма, на която беше планирано да се монтира енергоблока на АЕЦ Хмелницки.

Шест месеца по-късно строителите започнахабетониране на основата на реакторното отделение. И на 22 октомври 1981 г., заедно с първия куб бетон, излят в плочата на силовия блок, е положена капсула, в която е поставено символично послание към следващите поколения. На 1 декември същата година е съставен и отпечатан първият брой на печатното издание "Енергостроител".

През юли 1982 г. при строежа на оснработническите сгради преминаха нулата. Започна и създаване на прегради и монтаж на метални конструкции. Още на следващата година строителите започнаха сглобяването на шахтата на самия реактор. Паралелно се работи и по изграждането на блок No2.

През 1984 г. те полагат специални стелажи за технически тръбопроводи и завършват изграждането на електропровода „АЕЦ Хмелницки – Жешов (Полша)“ с мощност 750 kW.

През 1986 г. е оборудван първият захранващ блокхерметична обвивка, тръбопроводи, вентилационни системи. Куполът на реактора най-накрая беше монтиран през август. Продължи и строежът на блокове No2 и No3, работниците се подготвяха за стартиране на строеж No4.

Снимка на АЕЦ Хмелницки

Въвеждане в експлоатация

През ноември 1987 г. е първият енергоблокполага се ядрено гориво. Физическият пуск на реактора се състоя в 6 часа сутринта на 10 декември под ръководството на началника на смяна Тугаев. На 22 декември стана ясно, че реакторът вече е напълно готов за присъединяване към единната електропреносна мрежа на страната. На 31 декември заводът е напълно приет за експлоатация.

На 17 април 1988 г. беше извършена първата в историята на АЕЦ Хмелницки планова превантивна поддръжка на първия енергоблок.

Ерата на 90-те години

По това време АЕЦ Хмелницки работи активноексплоатиран и постепенно надграждан. В същото време възникнаха проблеми, включително: налагането на мораториум от правителството на страната върху изграждането на ядрени реактори, хронични просрочия на заплати сред служителите на предприятието и др. Въпреки това атомната електроцентрала продължи да произвежда електричество и към момента на 1999 г. строителството на хранилище за радиоактивни отпадъци беше завършено на 80%.

Операторска конзола в АЕЦ Хмелницки

Периодът на 2000-те години

Към 2002 г. електроцентралата е била в състояние да генерира 90 милиарда kWh електроенергия. Година по-късно съоръжението успя да намали количеството вредни емисии в атмосферата с 10 пъти.

На 8 август 2007 г. енергоблок номер 2 беше въведен в обединената енергийна система на Украйна.

През 2007 г. ситуацията в АЕЦ Хмелницки бешепроучени от представители на мисията на МААЕ, които пристигнаха в съоръжението по покана на Кабинета на министрите на Украйна. Експертите направиха оценка за спазването на стандартите за безопасност и бяха доволни от видяното, като по този начин успокоиха всички, които се притесняваха за работата на атомната електроцентрала.

През есента на 2015 г. беше прекратено споразумението с Руската федерация за изграждане на енергоблокове №3 и №4.

Технически параметри

Хмелницки атомна електроцентрала в товамомент във времето използва два силови блока. И първият, и вторият реактор са оборудвани с електроцентрали ВВЕР-1000/320 с мощност 950 MW. Освен това за проектен край на експлоатационния си живот на енергоблок № 1 е 13 декември 2018 г., а на енергоблок № 2 - 7 септември 2035 г.

Работна зона на АЕЦ Хмелницки

Спешен случай

Какво се случи в атомната електроцентрала Хмелницки в началототази 2018 г.? През нощта на 3 януари възникна необичайна ситуация в индустриално съоръжение: беше открито теч на охлаждаща течност в уплътнителния възел на регулатора на системата за защита и управление. В тази връзка ръководството на станцията взе решение за изключване на втория енергоблок от мрежата. В резултат на това ремонтните дейности продължиха до 9 януари. През цялото това време местните жители получаваха топлина в домовете си благодарение на използването на парни котли в началната станция.

Като цяло, АЕЦ Хмелницки, аварията през 2018 г. вкоето нашумя сред обикновените хора, е относително безопасно и е под стриктния надзор на съответните специалисти. Тук трябва да се отбележи, че „320-ти” блокове вече не се считат за напълно съвместими с международните изисквания за безопасност след аварията в японската Фукушима.

Описаният инцидент в глобален мащаб на INES има нулева класификация, тоест извън мащаба.