Управление на ликвидността и платежоспособносттаБанката теоретично разчита на много различни теории: теорията на заемите, трансферите, очакваните доходи и други. Всички те имат своите предимства и недостатъци и в чист вид не отговарят на изискванията на практиката. Чрез синтезиране на определени теоретични аспекти банките създават своя собствена концепция за управление на ликвидността, която най-добре отговаря на изискванията на тяхната дейност, и я прилагат успешно.
На настоящия етап изборът на използвани вбанковите концепции за управление на ликвидността се определят от два подхода: банката трябва или винаги да има в резерв достатъчно количество ликвидни активи, или да има способността да привлича ликвидни средства по всяко време на финансовия пазар. В икономическата литература тази алтернатива се изразява в разделянето на банковата ликвидност на ликвидност - „запас“ (стационарна ликвидност) и ликвидност - „поток“ (текуща ликвидност). Първият от тях характеризира ликвидността на баланса на банката в определен момент от време, готовността да се изпълнят всички текущи задължения въз основа на наличните ликвидни средства. Текущата ликвидност показва възможността за трансформиране на нисколиквидни активи в по-ликвидни, което, заедно с осигуряването на минимални резерви от ликвидни средства, позволява по-ефективно управление на възникващи ситуации.
Този подход за разглеждане на ликвидността определясъдържанието на настоящите стратегии за управление на ликвидността, основните от които са: стратегии за управление на активи, пасиви, активи и пасиви.
Първото е натрупването на банкаталиквидни средства под формата на пари. Прилагането на тази стратегия е предопределено от присъствието в страната на развити финансови пазари със стабилно ниво на цените и възможност за възстановяване на първоначалните инвестиции с най-малък риск. Стратегията за управление на задълженията се основава на средствата за заем, когато текущата ликвидност е ниска. Третата стратегия е най-подходящата за съвременната практика. Приема се, че текущата ликвидност се поддържа до степента, в която те са необходими за покриване на настоящите изисквания, както и, ако е необходимо, активно да ги привличат на пазара.
Текуща ликвидност, с всички изброени по-горестратегии и методи на практика се осигурява на съвсем приемливо ниво, а самите управленски стратегии се оказват доста ефективни и се използват широко от съвременните банки в процеса на управление на ликвидността. Наличието на редица съществени условия за успешното им прилагане не дава на банката пълна увереност в безопасността на нейните дейности. Тези методи за управление на ресурсите се характеризират с ниско ниво на точност, което води до загуба на значителна част от потенциалната печалба и ситуация, когато текущата ликвидност намалява. В този случай те могат да се използват главно за разрешаване на вече съществуваща ситуация. Ефективен начин обаче банката да запази своята ликвидност е да се предвиди евентуална ескалация на негативни обстоятелства, за да се вземат проактивни мерки. Поради това е важно на този етап практическото проявление на банковата ликвидност да се разглежда и като ликвидност - „прогноза“.
Ликвидност - "прогнозата" се характеризира сидентифициране на възможни сценарии за развитие на ситуацията в областта на банковата ликвидност в настоящите условия и приемането на редица навременни мерки с цел извличане на максимална полза от настоящата ситуация. Методологията за управление на ликвидността при този подход се основава на метода на математическо моделиране на динамични процеси с оптимизиране на конкретни показатели. Тези методи позволяват да се подобри ефективността на управленските решения и да се осигури необходимото ниво на сигурност.
