Описващи езиците на света, използват лингвистичните учениразлични принципи на класификация. Езиците са обединени в групи по принцип географско (териториално), в околностите на граматическата структура, въз основа на езиковото значение, използването на живия всекидневната реч.
Използвайки последния критерий, изследователитеподразделете всички езици на света в две големи групи - живите и мъртвите езици на света. Основният знак на първия - тяхното използване в ежедневния говорим език, езиковата практика е относително голяма общност от хора (хора). Езикът на живо постоянно се използва в ежедневната комуникация, променя се, става по-сложно или опростява с течение на времето.
Най-забележителните промени се появяват в речника(речник) език: някои думи стават неактуални, придобиват архаично оцветяване и напротив, нови и нови думи (неологизми) изглеждат да обозначават нови понятия. Другите езикови системи (морфологични, фонетични, синтактични) са по-инерционни, променят се много бавно и едва ли са забележими.
Мъртъвният език, за разлика от живия, не е такъвИзползва се в ежедневната езикова практика. Всичките му системи са непроменени, те са запазени, непроменени елементи. Мъртвият език е отпечатан в различни писмени паметници.
Всички мъртви езици могат да бъдат разделени на две големигрупи: от една страна, тези, които някога в далечното минало, са били използвани за жива комуникация и след това, по различни причини, са престанали да бъдат използвани в живото човешко общуване (на латински, гръцки, коптски, старонорвежки, готически). Втората група мъртви езици са тези, за които никой никога не е говорил; те са създадени специално, за да изпълняват каквито и да било функции (например старославянският език, езикът на християнските литургични текстове, се появява). Мъртъвният език най-често се трансформира в всеки жив, активно използван (така древната гръцка се отдава на съвременните езици и диалекти на Гърция).
Латинският език заема много специално място сред останалите. Без съмнение, латинският е мъртъв език: в жива разговорна практика той не се използва до 6-ти век след Христа.
Но, от друга страна, латинският намери най-многошироко приложение в областта на фармацията, медицината, научната терминология, католическото поклонение (латински - официален "държавен" език на Светия престол и Ватикана). Както можете да видите, "мъртвият" латински се използва активно в различни сфери на живота, науката, познанието. Всички сериозни филологически институции на висшето образование задължително включват латиница в учебната програма, като по този начин запазват традициите на класическото хуманитарно образование. Освен това този мъртъв език е източникът на кратки и проницателни афоризми, които са минали през вековете: ако искате мир, да се подготвите за война; помнете смъртта; лекар, излекувай се - всички тези крилати изрази "идват" от латински. Латински език - много логичен и хармоничен език, гласове, без извивки и словесни обвивки; тя не само се използва за утилитарни цели (писане на предписания, създаване на научен тезаурус), но и до известна степен е модел, стандарт на езика.
