В християнството страданието винаги е било считано.като добродетели Страдащият е човек, който има специалното благоволение на Господа, защото Всемогъщият обещава да го възнагради за достойна издръжливост на страданието, ако не на земята, то след прага на смъртта в блажена вечност.
Заповедите за блаженство и страдание
Проповедта на Христос Христос запечатанаЕвангелия, ясно фокусирани върху хора, които не са богати, потиснати и толерират едно или друго лошо време. Думата "страдание", синоним, за който в християнството е думата "свят", се отнася до различни категории хора в Христос. Така наречените блаженни заповеди красноречиво говорят за това.
В тях страдащият е просякът, плачът, гладуването ижаден, прогонен за истината, човек, който е несправедливо клеветен. Христос обаче не казва, че Бог веднага ще се избави от страданието на човека, който се е обърнал към него. Страданието може да бъде изоставено по-горе и само търпение, смирение и примирение се приписват за заслуги. Ако страданието се изпитва с негодувание и гняв, завист и гняв, те се превръщат в източник на проклятие, а не на благословия. Подобно поведение подсказва, че човек не е преминал училището на духовния живот и не е издържал изпитанието.
Страданието като изпитание на вярата
За страданието, като изпитание, каза вБиблията вече не е в Стария Завет. „Страдащи“ - значението на думата като такава се определя от основата на „раздора“, която се връща към общия корен с думата „да страдаме“, тоест да търпи болка, мъка и несгоди. Такива изпитания са изпратени или разрешени от Бог, за да може човек да се утвърди пред себе си в своите убеждения и ценности. Освен това той се разсейваше от ежедневната суматоха и в контекста на страданието положи грижата за себе си върху Бога, като се отдаде вярно на своето провидение. Страдащият човек е човек, избран за най-високото отличие, освен ако, разбира се, не прехвърли адекватно съдбата си. Тази идея е илюстрирана нагледно в книгата на Йов, учебникарски образ на несправедливо страдащ праведник, който по-късно, чрез достойна издръжливост на изпитанията, спечели най-голямата милост на Бога.
Страданието като наказание за греховете
Съществува обаче различен възглед за страданието.То е отразено и в Библията и е, че страданието се тълкува като наказание за извършените грехове. От тази гледна точка страданието е грешник, който изкупи вината си пред Бога. В същото време подобно тълкуване поставя образа на библейския Бог в двусмислено положение: отмъстителният герой не е към лицето на Бог, който е любов. Наказанието с цел възпитание на престъпник е едно, но безмилостният отмъстител, изпращащ потоп, изгаряйки Содом, наказвайки смъртта на виновните (и не толкова) хората, създава някои проблеми на християнската теология. Как са разрешени тези проблеми е друг въпрос. Някои групи вярващи последователно отказваха да признаят ролята на бюрократа и отмъстителя за греховете. Други, напротив, се опитват да развият този образ до крайност и се ръководят от него в собствените си действия. В крайна сметка този въпрос все още чака да бъде разрешен и разбран.
